Тайната на Малакаи

6. Щети

Слънцето изгря над остров Малакаи и хората излязоха по улиците при първа възможност, за да оправят пораженията от бурята. По-югоизточната част се беше скрила от силните вълни, но част от нея беше засегната от урагана, а по-средната и северозападната част не се размина и с малките цунамита, които залива брега.

Пред дома на Пейтън се чу силен удар и Амели отвори очи. Тя дотича до прозореца  и видя, че хората отвън се опитват да преместят едно паднало дърво от пътя. Докато гледаше през прозореца, погледа и се отправи по посока на нейния дом. Тя не можеше да го види от тази част на острова, но знаеше, че пораженията там са по-големи, защото са на по открито място. Момичето се върна в хола, сядайки на дивана и се замисли, след което и стана скучно и метна една декоративна възглавница по Пейтън.

– Хей. - скара и се той като се събуди и тя скръсти ръце.

– Трябва да помогнем с щетите. - отвърна Амели и Пейтън се опита да пусне телевизора, за да чуе новините, но все още нямаше ток. Амели си прибра банския от банята в една торба и двамата тръгнаха по улиците, помагайки с по-дребни неща, като вдигане на боклуци, разпилели се от вятъра и клони, препречващи пътното платно. Не че някой се движеше с кола сега. 

– Ако може да питам... - започна Пейтън изведнъж след няколко минути мълчание и Амели го погледна - Какво правеше в океана по време на бурята? - Тя спря и погледна към земята.

– Не знам дали знаеш... - започна тя и се засмя леко - Аз съм доста спонтанна... - Пейтън я гледаше право в очите опитвайки се да разбере какво всъщност се беше случило и тя кимна, като видя, че той не и вярва - Събирах миди и след това се сетих, че имам екипировка за гмуркане на балкона, но не прецених разстоянието и една вълна ме отнесе.

– Съжалявам... - започна той и тя тръгна напред прехапвайки устна - Как запазваш спокойствие в такива ситуации?

– Кой каза, че съм спокойна?! - пита тя обръщайки се рязко към него и си пое дъх. Те бяха стигнали до туристическата част и Амели забеляза майка си до ресторанта, в който тя работеше - Мамо! - извика тя затичвайки се към нея и майка и я посрещна с най-голямата прегръдка.

– Амели! Помислих, че бурята те е отнесла! Джоан каза, че направо си се изпарила от плажа! - каза Линдси и пусна дъщеря си, след което забеляза дрехите с които беше облечена.