You are my hero | Vkook

71

Кук седеше в хола и обикаляше в кръг и чакаше Тае да си дойде всеки момент. Джънгкук взе Тан и го занесе в кухнята и клекна до него.

К: Моля те стой тук. Само за малко. Моля те

Кук стана и тръгна към хола, но Тан тръгна след него.

К: Не ме карай да те вързвам, моля те стой за мъничко, докато Тае се върне - взе го и го занесе пак в кухнята.

Тан си въртеше опашката и подскачаше около него. Кук се изправи пак и отиде в хола и се изненада че бе сам. Докато чакаше чу колата да спира пред къщата и изгази осветлението и зачака на няколко крачки от вратата. Когато вратата се отвори, а след това се светна Тае се стресна като видя Кук да седи пред него.

К: Здравей съкровище

Т: Здравей

К: Как мина

Т: Зле, подреждахме документи, тея са ненормални. А ти защо си се наконтил така, защо си се напръскал с толкова тежък парфюм

К: Още не си се прибрал и почваш да мрънкаш

Т: Еми ядосах се. А тея двамата кво направиха в тая кола бе - подаде си главата за да види, но Кук го дръпна към себе си.

К: Няма да дойдат

Т: Защо

К: Сами сме

Т: Добре

К: Хайде ела насам - затвори вратата и задърпа Тае към кухнята. Минаха през балоните, а на Тае очичките му светеха.

Т: Това всичкото за мен ли е?

К: Разбира се съкровище - целуна му ръчичката която държеше

Когато стигнаха в кухнята Тае остана без думи. Беше повече от прекрасно, масата, украсата.
Докато Тае гледаше масата и храната на нея, Кук взе Тан и застана зад Тае.

К: Бебе, ще се обърнеш ли?

Тае се обърна и когато видя кученцето изпищя.

Т: МАЛЕЕЕ! ТОЛКОВА Е СЛАДКО!

К: По-тихо, защото ще го стресираш. Заповядай беби, това е моят подарък за теб и се надявам да ти харесва. - подаде кучето към него, а Тае веднага го взе и го целуна.

Т: Много много много ти благодаря бебчо - прегърна силно Кук, но преди това остави Тан на земята. - Това може би е най-хубавия подарък който съм получавал някога - целуна Кук по бузата

К: Радвам се че ти харесва, а сега ела да седнем - хвана го за ръката и го поведе към масата.

След като Тае седна, Кук седна срещу него и хвана ръчичката му.

К: Надявам се и обстановката да ти харесва...ох доста съм притеснен - засмя се леко

Т: Харесва ми спокойно - помилва му ръчичката и му се усмихна - А кой направи вечерята, защото изглежда лал

К: Джин я направи

Т: А кой даде идеята за всичко

К: Аз - усмихна се леко

Т: Уникално е, но защо има толкова много балони по пода

К: Малко са даже, просото прецених че няма да има време кога да ги надуваме. - почеса се зад врата

Т: Миличкото ми то, не се притеснявай толкова де. Виж, всичко е уникално, а това мъниче още повече - посочи Тан който стоеше до тях и махаше с опашка. - А всъщност как се казва?

К: Благодаря ти че мислиш така. И се казва Йонтан, на галено Тан

515 думи
[Редактирана]