Love Exam |『NAMJIN』

⌘04⌘

Този ден бе значим. Емблематичен дори, бе на път да се впише в училищния вестник като "Денят". Не само там, дори в историята на гимназията, ако щете. Във всички клюкарски блогове, ръководени от "любопитни" десетокласнички с бъдеще в жълтата преса, които отразяваха и разгласяваха наляво-надясно всички новини покрай училището и в него. След само няколко часа този ден щеше да бъде увековечен в профилите на всички ученици, споделящи недоволството си.

Вероятно бихте се запитали "Е, как, минал е едва месец от започването на учебната година, кога успяха да се осерат нещата", а аз бих се възползвала от невежеството ви по темата, за да ви припомня, че славата, носеща се на дванайсти "В" не бе случайна, нито пък бе достойна за подценяване. Така че изобщо не бих ви посъветвала да си позволите да я подлагате под съмнение.

За да разясним малко картината, щеше да е по-добре да се насочим към случващото се в директорския кабинет в ранната утрин. Там, съвсем против желанието си, още с влизането си в сградата, бе изпратена Ким Джи. О, да. Дамата бе поставила училищен рекорд за най-бързо спечелени неприятности в един учебен ден, а това само поставяше началото на днешната, скоро легендарна, дата. Почетен член на клас със завидно ужасна репутация. А за да ви въведа малко по-дълбоко в нещата и да оставя на въображението ви да предполага (поне докато не си потвърдите) защо можеше тя да е там, то определено бе нужно да ви кажа малко повече за гледката в кабинета.

Пред плашещо строгия на вид директор, в мекото столче пред бюрото му, се бе настанила дама. Въпреки че ако някой съдеше за нея по стойката й или по начина, не особено присъщ на етикета, по който бе седнала, щеше със сигурност да подложи под въпрос дали наистина беше дама. На главата й стоеше черна шапка с козирка, косата й бе вързана на ниска опашка зад тила. Ризата й беше разгащена, а над нея сакото от мъжката униформа и развързаната вратовръзка се допълваха перфектно, създавайки й още една причина, заради която да й спрат стипендията. Но това дори не беше кулминацията във вида й. Два размера по-голямата й пола (или поне плата, който бе използван от нея) бе разкроена и зашита (наистина стилно, трябваше да се отбележи) под формата на шорти, стигащи малко над изжулените й колене.

Момичето обаче изглеждаше предоволно от съчетанието на дрехите си, та чак по лицето й бе изразен шок от това, че изобщо беше изпратена там.