Love Exam |『NAMJIN』

⌘05⌘

Признак първи, че всяка следа от лятото си беше отишла: ноемврийски сняг. Е, хубаво де, хич не беше първи признак, но до преди него оставаха поне мимолетни надежди. Всички в класната стая гледаха сипещия се сняг отвън с лица, пропити с отчаяние и с неизмерна мъка си представяха момента, в който, искат или не, щяха да излязат във виелицата, за да си тръгнат.

-Добро ви утро! - Сокджин влезе в стаята с дразнещо добро настроение, помъкнал след себе си огромна торба, в която, разбира се, всички се опитаха да надникнат, но безуспешно. Учителят огледа мразовитите изражения на учениците и с ужас в очите установи, че по косите и униформите им все още се спотайваше сняг. - Уууу, не сте ли замръзнали? - напълно излишен въпрос, който пробуди недоволни физиономии, но не и отговор. - Пак не сте на кеф, а?

-Аз зъзна. - заяви Намджун, покрит с три ката дрехи и дебело зимно яке, съпроводен от нрав, не по-топъл от времето навън. - К'во е тва? Защо има сняг през ноември? - момчето мъмреше господина, като че той бе виновен за нежеланата метеорологична обстановка.

-Не си първия човек, открил зимата, Намджуне, ще се справиш. - махна с ръка небрежно той, без да отделя особено внимание на недоволството, породено у ученика му.

-Последно като проверих, Ноември беше есенен месец... - изнегодува и Ън, сгушила се в якето, с което се беше наметнала, почти сляла се с радиатора, до който бе залепен чина й.

-Последно като проверих бях на седемнайсет, сега се оказва, че съм на двайсет и пет. Живота е несправедлив. - колкото и недоволни да бяха, учениците нямаше да получат нужното им съчувствие от страна на Джин.

Той остави нещата си върху катедрата, веднага след което я заобиколи и седна върху нея по турски, както редовно си правеше, така че вече никой не смяташе това му действие за необичайно. Можеха само да стискат палци да не ги подложат на изненадваща проверка от министерството.

-Господине... - усмихнал се накриво, Мино, за разлика от всички останали, изглеждаше доста бодър и бе готов да заеме почетното си клоунско място и да въведе малко цвят в обстановката. - Абе, плъзнал е слух, че сте гей, вярно ли е?

Повлияни от дръзкия въпрос на съученика им, учениците повдигнаха вежди и пратиха на Мино погледи, които можеха да пробият дупка през него, ако бяха в алтернативна вселена, в която физиката позволяваше нещо подобно.