Love Exam |『NAMJIN』

⌘02⌘

Представете си следната картина: прекрасен слънчев следобед; септември е в началото си и дърветата в училищният двор са обагрени в изсъхнали цветове, но вместо да придават уют на картината, някак я подтискат. Асфалтът е полу-изсъхнал от дъжда, излял се само преди часове, а в една от локвите близо до изхода лежи дванайсетокласничка с натъртени задни части.

-Боже...! - зениците на Мино в миг се разшириха, щом видя как съученичката му пада пред него, изтеглена от тежестта на дамската си чанта, която явно бе подценила. - Добре ли си? - за миг публиката, струпала се наоколо се зачуди дали не са се припознали, когато Мино забрави всичко случило се досега и се свлече на колене до момичето, опитвайки се да му помогне.

-Я да се омиташ! - Хана избута леко истерично ръката му с цялата сила, която притежаваше, а разтрепереният ѝ глас, който се бе опитала да накара да звучи твърдо, само накара лицето ѝ да се изчерви още. - Махай се, ясна ли съм? - тя повдигна вежди, този път изричайки го така, че само Мино да я чуе, опитвайки да си възвърне влиятелността. - Не ме пипай...

Хана искаше да се изправи - веднага, сега и на всяка цена, обаче не можеше това да се случи преди да е отблъснала Мино, понеже последното което гордостта ѝ щеше да понесе в този момент беше да изглежда сякаш го е оставила да ѝ помогне. Мино пък от своя страна - не много високо момче със сравнително тъмна за азиятец кожа и необичайно перфектна коса, вечно придружен от саркастично излъчване, се беше видял в чудо. Не можеше да скрие колко виновно се чувствсше и даваше всичко от себе си да оправи нещата, но - доста типично за него - така доста усложняваше създалата се ситуация. На практика, вече окаляни и вир вода изглеждаха сякаш са в центъра на разгорещен побой.

-С всичкия си ли си? - чу се треперещ глас на момче, което се опита да извика, но някак бе прекалено уплашен за подобна изява. - Пусни я! Разкарай се от нея веднага! - момчето набираше инерция и определено започваше да изглежда някак по-внушителен и това постижение трябваше да му се признае. Но още по-впечатляващ стана кадърът, когато момчето, високо не повече от метър шейсет и пет се нахвърли върху Мино, опитвайки да го разкара от най-добрата си приятелка с ритници и порой неправилно поднесени крушета. - Не ти ли е ценна здравната книжка?!

-Вие ли ще му я обезцените, господин Кожа и Кости? - през увеличаващата се на брой публика, най-отпред се прокрадна момче, достатъчно високо, че да е наблюдавало случилото се и от най-задния ред на представлението.