И класният каза "двойка."
~///~
"Не съм тук, за да ви губя времето. Ще се погрижа когато завършите тази година, всеки от вас да е поел по правилния път. По неговия път."
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
~•~
Музика кънтеше, та да не усещаш с какво темпо изобщо ти бие сърцето. Санг, на втора китара нищичко не виждаше от косата, паднала пред лицето му, а тялото му се тресеше по музиката така, че ако го запишеш на камера и изключиш звука, видеото можеше да се използва за презентация на човек в след-хипотермично състояние или някой тъкмо преживявал епилептичен пристъп. Момчетата на първа китара и барабани хич не правеха съществена разлика с него, докато басистът и момчето на клавиатурата леко кимаха с глави в такт, наподобявайки сектанти в тийнейджърските си години.
Някъде по средата на високия тон, който държеше първият китарист, точно когато започваше солото на басиста, вниманието се отклони от тях. Доста масивен гологлав мъж размаха ръце и момчетата един по един спряха да свирят, докато не остана само барабанистът - високо момче с атрактивна физика и къдрава кафява коса до раменете. Момчето надигна глава объркано и хвана чинела, който трепереше от един от ударите на палките му.
-Има ли нещо? - попита Санг в микрофона, леко притеснен, но и определено изнервен, че бяха прекъснали репетицията им.
-О, да. - закима мъжът, който се случи да беше собственикът на заведението и въздъхна отегчено. - Тази песен ще я свирите трета седмица. В репертоара ви няма ли нещо по-така... по-различно?
-О... - започна смутено басистът и остави баса до себе си. - Ами, това ни е най-популярната песен, винаги я свирим.
-Иначе останалите песни винаги ги подбираме различни. - добави първият китарист, който всъщност бе и основният вокалист на групата.
-Да. И всичките звучат еднакво. - изкоментира все така отегчено той, а момчетата свиха вежди, споглеждайки се неодобрително. - Музиката в заведението ми се нуждае от промяна, момчета. Разполагате само с един глас, а той е прекалено еднообразен.
