◖On the knees/На колене◗

9. 🔞

Накрая обаче последва нещо, което успя да го изненада - равнодушието.
Изглеждаше сякаш не я интересуваше какво следва от тук нататък. Сякаш красивите ѝ очи му казваха, че дори и да я имаше сега, никога нямаше да е победител.

Кейтлин се ужаси, когато усети устните му върху вратът си, целувките му обаче бяха толкова нежни, че за момент тя дори се отпусна под него.

Той от своя страна успяваше да се възбуди не само от топлата ѝ кожа, но и от начинът, по който гърдите ѝ се надигаха и спускаха всеки път, щом си поемаше дълбоко въздух.

Докато все още целуваше вратът ѝ свободната му ръка отиде под чаршафът, където докосна бедрото ѝ.

Дейвид се усмихна леко, усещайки бързо биещото ѝ сърце, което го молеше да спре, за разлика от други части на тялото ѝ.

Из между устните ѝ обаче не излизаше нито звук, най-вече благодарение да гордостта ѝ, която беше запушила устата ѝ

Мъжът се надигна леко, за да погледне лицето ѝ по-добре. Очите ѝ го гледаха безчувствено, а погледът ѝ излъчваше увереност въпреки сълзите, които напираха да излязат. Устните ѝ продължаваха да стоят упорито стиснати, отказвайки да се молят за каквато и да е било милост,а  той искаше да промени това.

-Искам да ме пуснеш. - каза му, опитвайки се да запази самообладание. - Веднага. - Дейвид се усмихна на думите ѝ, хващайки чаршафът, след което го издърпа от горната част на тялото ѝ без предупреждение.

-Така как е, принцесо? - попита я.

-Майната ти. - изкрещя му, вече загубила всякакъв контрол над действията си. - Дори не те познавам, а те мразя толкова много. - въпреки, че все още крещеше гласът ѝ едва не се пречупи накрая. - Искам да... - той я прекъсна впивайки устните си в нейните. Със свободната си ръка стисна болезнено силно едната ѝ гърда, а секунда след това езикът му проникна в устата ѝ без да ѝ дава право на какъвто и да било избор.

Кейтлин направи пореден опит да освободи ръцете си, но за нейно съжаление той притежаваше достатъчно сила, за да я задържи на едно място още дълго време, стига да пожелаеше.
Решавайки, че вече няма нищо за губене тя захапа силно устната му, карайки го да отдръпне лицето си от нейното.

За миг се почувства радостна от действията си, но когато го погледна и видя, че въпреки кръвта, която буквално се стичаше от долната му устна, на лицето му нямаше и намек, че изпитва болка.