My blind boy | Yoonmin

1

Г. Т. Н
Днес бе един обикновен ден за едно момче, което само че не виждаше, бе сляп. Бе едва на 21 години. От както се помнеше бе сляп. Името му бе Джимин, Парк Джимин. Бе средно на ръст момче, с кестенява коса, с млечно бяла кожа и с големи розови устни.

Живееше сам от две години вече, бе пожелал това сам, искаше да покаже на родителите си, че може да се грижи сам за себе си. И показа им. Родителите му бяха купили тази малка, но не много малка, и сладка къщичка, издържаха го и най-много му се радваха, че е постигнал сам много.

А сега Джимин бе навън. Бе отишъл до магазина, и вече пред къщата усети нещо на рамото си и падна. Бе се блъснал в някой.

(Ч - Джимин)
Ч: М-много м-много се и-и-извинявам - каза набързо като гледаше надолу, мъчеше се да не заеква но не му се получи, винаги ставаше така.

?: Гледай къде ходиш по дяволите - бе момче, каза го доста студено, а и бе добавен и гняв. Ритна Джимин по крака и си продължи по пътя.

А Джимин, той му се насълзиха очите, не искаше да получава такова държание от прочети всички, бе му писнало. С малко усилия се изправи, изтупа се малко и се прибра в тях.

220 думи