My blind boy | Yoonmin

11

Г. Т. Ч
Стигнахме до парка и се разхождахме, с доста бърза крачка за мен, но Юнги ме държеше, още не ме бе пуснал. Това бе наистина ново за мен, но пък е приятно да знам, че имам някой до себе си.

К: Чими, искаш ли сладолед? - бе от другата ми страна, бе ме хванал и той. Не знам дали всичко това което казва е истина, или е само да се забавлява, но пак е хубаво да знам, че имам някой до себе си.

Ч: Н-не знам - наистина не знаех дали искам сладолед, не ми бе сякаш до това сега. Не обичам да ям много сладко.

К: Хайде де - явно на него му се ядеше

Ю: Като не иска го остави, като ти искаш отиди си вземи - скара му се. Постоянно го правеше.

Ч: Н-не му се к-карай - обърнах се леко към Юнги - н-не е направил н-нищо

Ю: Добре добре - въздъхна

Ч: В-върви и си вземи, н-ние ще те и-изчакаме - усмихнах му се, а той ме целуна по бузата!?

К: Добре Чими - чух отдалечаващи те се стъпки.

Какво бе това сега, той сериозно ли ме целуна? Та той е малък. Не искам да му разбивам чувствата.

Ю: Ох това малко лайно, така ли не разбра, че ти нямаш нищо към него - изсъска почети

Ч: С-спокойно - хванах му ръката и му се усмихнах - Д-дете е все пак. И-иска да си п-пробва шансовете

Ю: Да сигурно - въздъхна - Ще излезем някой път само двамата, ще гледам него да го няма, че ми писна вече. Ахх

265 думи