My blind boy | Yoonmin

34

Г. Т. Н
Мина месец, Чим продължаваше да повръща и днес двете момчета щяха да ходят на лекар, за да се уверя наистина че малкия е бременен.

Ю: Готов ли си Чими? - погледна го

Ч: Да - усмихна се и погледна по посока на Юнги като отиде към него, а големия го хвана за ръката.

Ю: Нека тръгваме и видим дали наистина моето малко бебенце има бебенце в себе си - усмихна се широко и целуна Джимин по бузата

Ч: Стига хьонг - засмя се - не съм бебенце

Ю: Напротив, моето бебенце си - целуна го нежно, а Чим му отвърна.

След малко момчетата слязоха бавно по стълбите и отидоха до вратата като се облякоха и обуха, след което излязоха. Качиха се в колата на Юнги и потеглиха след малко.

Юн държеше ръката на малкия през целия път и я целуваше от време на време.

Скоро бяха пред болницата. Слязоха от колата, а Чим затрепери леко.

Ч: Еми ако не съм бременен, значи съм болен от нещо...и и това значи че ще умра - затрепери още повече и погледна по посока на Юнги който го държеше за ръката.

Ю: Скъпи не мисли мрачни мисли - гушна го силно - не си болен от нищо чу ли? Много си си здрав. - целуна го по нослето, а Джимин кимна леко и двамата влязоха навътре.

Щом бяха вече в кабинета на лекаря който си бяха избрали. Седяха на столовете пред него и се запознаваха.

Ю: Аз съм Юнги приятно ми е

(Д - Сокджин)
Д: Сокджин и на мен - усмихна се топло доктора - а това е? - погледна към Джимин

Ч: А-а аз съм Д-Джимин

Д: Притесняваш ли се от нещо? - погледна Джимин след което за малко и Юнги.

Ч: Н-не, извинявам се - наведе глава

Д: Ще може ли да остана насаме с господина? - погледна Юнги

Ю: Да разбира се - стана и целуна Чим по главата като излезе от стаята.

Д: Има много случай на които ставам свидетел, когато партньор тормози партньора си. Да не би и при вас да е същото? Притеснява ли ви по някакъв начин?

Ч: На психолог ли сме дошли или при доктор? - попита спокойно

Д: На доктор - въздъхна - Изглеждате ми доста притеснен и си помислих че може да ви тормози по някакъв начин

Ч: Той е много нежен с мен, нищо лошо не ми прави. Притеснявам се просто за друго. А сега ще може ли да го извикате?

Д: Да разбира се - стана и извика Юнги. След като си седнаха пак на местата Джин проговори - Извинявам се много че така ви накарах да следите от вън

Ю: Всичко е наред. А сега за това което сме дошли. Повръща от известно време и се чудехме от какво може да е. - хвана ръката на малкия.

Д: Нека видим тогава - Джин прегледа Чим, попита го няколко въпроса и каза - Не мисля че е болен - Джимин си отдъхна и се усмихна леко. - Елате с мен и ще разберем

След няколко минути.

Д: Бременен сте - погледна Джимин - толкова сладко само.

Юнги се усмихна широко, а Чим му се насълзиха очите и прегърна силно Юнги.

Д: Ще ви чакам и следващия месец и дано всичко си остане наред както сега - каза с усмивка, а Юнги кимна и целуна Чим.

530 думи