My blind boy | Yoonmin

9

Г. Т. Н
Звънна се на вратата и Джимин стана внимателно и се запъти към вратата.

К: Искаш ли аз да отворя?

Ч: Н-не с-спокойно

Джимин отвори вратата, а пред него стоеше брат му.

Т: Здравей хьонг. Нали всичко е наред? - влезе и се събу

Ч: Д-да спокойно

Техьонг забеляза обувките и погледна брат си, след което се усмихна и тръгнаха към хола.

Т: Братчето ми има приятели вече. Много се радвам - заподскача около него

Ч: Т-тихо - засмя се леко

Стигнаха до хола и Техьонг погледна двете момчета там.

Т: Много се радвам, че сте приятели на брат ми. Най-сетне хьонг имаш приятели. Много ви благодаря, че сте първите приятели на брат ми - усмихна се

К: Няма как да не сме приятели, та той е голям сладур - усмихна се и се изправи - Всъщност аз съм Джънгкук - подаде си ръката, а Техьонг я хвана и се здрависаха

Т: Техьонг. Чими затова ли ме извика да ме запознаеш с приятелчетата ти. Мама и татко ще са много щастливи като разберат. Ти или аз ще им кажем - бе много щастлив

Ч: Н-Не, няма да к-казваме

Т: Че защо, нали сте приятели

Ч: А-аз не з-знам - каза тихо и наведе глава

К: Чими ние сме приятели, знаеш че много си те харесвам - застана до него и го прегърна през кръста, а Джимин се изчерви и кимна леко

Т: Охо, какво си имаме тук, обожател ли си има моето братче - очите му светнаха

К: Разбира се - ухили се до уши

Т: А ти на колко си? - попита Джънгкук

К: На 15

Т: Моля!? Джимин сериозно ли оставяш 15 годишно да те сваля - Чим наведе глава, не знаеше как да отговори, наистина не знаеше защо му позволява да го сваля.

К: А ти на колко си?

Т: 17 - получи кимане от малкия - Чакай да се запозная и с другото ти другарче. Аз съм Техьонг приятно ми е - подаде си ръката

Ю: Юнги и на мен - здрависаха се

Т: Поне ти ми кажи, че си по-голям

Ю: На 25 съм

Т: Ох добре. Тогава защо ти не сваляш брат ми, а този малкия? - Джимин почервеня целия

Ч: С-стига Тае  - бе като домат, а Кук му се радваше.

370 думи