Strange love//Draco Malfoy♡︎

1-ва глава - НАЧАЛОТО

ГТА-(гледна точка автор)

Сутринта беше прохладна в началото на септември. Лу живееше в Лондон с родителите си. Беше получила своето писмо от Хогуротс преди 1 месец. Веднага щом то пристигна тя купи всичко необходимо.

Лу беше чистокръвна магьосничка и родителите и се гордееха с нея. За тях беше изключително важно да бъде приета в Хогуортс.

Момичето беше красиво, с нежно лице, малки сини очи, кафява къса коса и вечно носеща гривни. Това беше част от тялото почти.

- Мамо, тате бързо! Ще закъснеем за влака! - викаше Лу от стаята си.

- Спокойно, мила! Готови сме! Слизай! - отговори майка ѝ отдолу.

Слизайки по стълбите, Лу щеше да забрави любимата си гривна, но бързо се осъзна и се върна да я вземе.

След около 10 минути, семейството вече беше на Кингс Крос. Бързо преминаха и до перон 9¾.

- Мамо... В кой дом ще бъда? - Лу беше чела много за Хогуортс и домовете там. Тя беше научила, че всички лоши магьосници са в Слидерин.

- Мила, това няма значение. Където и да си, остави ума си да те води по правилния път. - майка ѝ беше стройна, нежна и силна жена. Тя не се притесняваше, къде ще попадне детето ѝ.

Ето, че влака потегли и всички се блъскаха вътре. Малката Лу се шляеше насам-натам в търсене на празно купе.

Докато вървеше случайно се блъсна в едно момче. То имаше руса коса, сиво-сини очи и беше невероятно красив.

Лу се загуби в очите му и забрави да се извини, затова момчето реши да и го припомни.

- Внимавай къде вървиш! Съвсем случайно ми дължиш извинение...

Лу стоеше и не знаеше как да отвърне. Вместо да се извини подаде ръката си дружелюбно и каза:

- Аз съм Лу! Приятно ми е.

Момчето не искаше да слуша нищо друго освен извинение затова без да подава ръката си ѝ отвърна:

- Първо исках извинение, второ на мен не ми е приятно и трето аз съм Малфой... Драко Малфой.

Момичето го гледаше, но доста се обиди от думите му затова просто се върна назад и седна при едно момче и едно момиче.

- Извинете, но може ли да седна тук? Няма други свободни места...

Децата се спогледаха и си прошепнаха нещо, след което се обърнаха към нея.