Strange love//Draco Malfoy♡︎

16-та глава - БАЛЪТ

ГТЛ

С Бо се спогледахме и се зачудихме, от кого наистина е тази рокля!?

Тук реших да не му казвам, че с Драко сме я видели в един магазин, но аз съм нямала пари или нещо. Просто си замълчах.

- Лу... С кой ще ходиш на бала?

- Ам...

- Не за нещо, просто се зачудих, че ако и ти няма с кого да отидеш, може да отидем заедно като приятели.

- Бо, звучи страхотно, но мен вече не поканиха...

-Кой? Прие ли?

- Да, приех...

- От кой беше поканата, обаче?

- От Драко...

- Лу! А казваше, че трябва да се отделиш от мислите за него и така нататък.

- Ти ли го казваш? Постоянно повторяш името на Хърмаяни, а аз просто... Чакай малко...

- Какво!?

- Какво каза днес на Драко?

- Не те разбирам...

- Днес... В болничното крило. Преди да излезеш прошепна на Драко нещо...

- Нужно ли е да ти казвам...?

- Хубаво тогава... Аз пък мисля, че знам от кой е роклята...

- От кой е?

-Нужно ли е да ти казвам...?

- Казах му, че има шанс.

- За какво?

- От няколко дни постоянно говори за теб. И то на мен и Питърс. Ужасно е. И особено за мен, защото Пит като се прибере в Общатата стая на Грифиндор не го слуша, докато аз трябва да го слушам и след това...

- Не разбрах за какво има шанс...?

- Искаше да те покани на бала, но тъй като и Хари ще го направи... Тоест ще пробва и него го...

- Хари е щял да ме покани?!

- Не е щял, а ще те. Днес след вечеря... Та както казвах, Драко го досрамя...

- Бо, какво ще правя? Аз не искам да отида с Хари на бала. Вече съм с Драко, но не искам и да съм груба. Какво да...

- Просто откажи.

- Не е толкова лесно, Бо!

- Кажи му, че друг те е поканил и си се съгласила. Ако те пита кой, кажи че трябва да тръгваш.

- Добре. Това става. - казах аз и се изправих от леглото.

Взех си дрехи и отидох в банята да се преоблека, когато чух вратата на стаята да се отваря и затваря след това.

Когато бях готова, излязох от банята, но в стаята вече нямаше никой. Само една бележка от Бо.

"Ще пробвам да поканя Хърмаяни на бала. Пожелай ми успех. Чао!"

Интересно. Най-накрая се е пристрашил да я покани. Дано да му се получи, защото после на мен ще се вайка. И не само де.

Слязох в Обащата стая и там нямаше никой по това време. Освен Драко очевидно.

- Лу, ъм... Здравей! Намери ли някаква рокля за бала?

Защо ме питаше... Роклята от онази кутия не е ли от него.

- Ам... Да. Зелена е. Тоест... Тя е онази красивата рокля от луксозния магазин.

- Ясно. Как я намери изведнъж?

- Драко... Ох, дълга история... Беше оставена в кутия пред вратата на стаята ми, но... Само ти знаеш за нея.

- Хареса ли ти?

- Моля?

- Роклята, Лу! Харесва ли ти?

- Разбира се...

- Поне вече знам, че в хубавите подаръци ме бива...

- Знаех си, че е от теб.

- Знам, че няма да те имам с плосък подарък, но исках поне малко да те зарадвам. А и видях с каква надежда я гледаше...

- Аз... Не знам какво да кажа.

- Астория влезе в магазина след като ти излезе и ме видя. Помоли ме да ѝ купя. Аз я купих. Тя посегна да я вземе и аз ѝ казах, че е за моята... За друго момиче.

- За твоята?

- Не, нищо. Обърках се.

Тук той излъга. При това доста несполучливо.

- Лъжеш! Какво си казал?

- Казах "за моята любима"... Доволна ли си сега, като знаеш?

- Повече от доволна съм, да. И за твое сведение тази рокля е любимата ми дреха вече.

- И защо, така?

Тогава преди да му отговоря, с викове (радостни) в Общата стая нахлу Бо.

Беше ухилен до уши и очите му сияеха. Мисля, че се досещам какво е станало.

- Хърмаяни прие! - изкрещя той.