Strange love//Draco Malfoy♡︎

12-та глава - МИСЛОЕМЪТ(2)

ГТЛ

В началото всичко вървеше чудесно. Да, оправих си отношенията с Хари. Както и с Питърс, мисля.

Обаче връщайки се в стаята ми, легнах на леглото и се замислих, че бях си уредила срещи по едно и също време, на едно и също място с двама различни души.

Представете си само колко ще е странно да започна задълбочен разговор с Хари и да се появи Питърс.

Днес часовете ми бяха с Грифиндор и ще извикам Питърс, за да променим мястото на срещата ни.

Вече стана 8:00 и часовете започнаха. Имахме час при Макгонагъл. Прекрасно...

Аз седнах както винаги до Драко. Днес не си бяхме говорили и ни изби в час.

- Драко! Пссст... Днес ще излизам с Хари и Питърс, но по отделно.

Той ме погледна и усетих ревността, която таеше в очите му, само при името на Хари, а след това и на Питърс.

- Лу... Не може ли двамата...

- Драй, не! Обещах! Дори трябва да променя мястото си с Питърс, защото обърках много нещата.

-Мхм... Хубаво!

- Драй, къде сме?

- Да беше слушала, Лу! Явно си доста заета да мислиш за срещата си с тея...

- Драй...

В този момент над мен се беше надвесила висока фигура на жена. Това беше професор Макгонагъл.

- Проблем ли има, госпожице Фолсуърт?

- Аз... Не, но...

- Пет точки от Слидерин за невнимание!

Всички ме погледната намръщено, а Хърмаяни доста самодоволно. Тя се беше променила. А и Бо не ми е говорил за нея...

Часът свърши и аз придърпах Питърс зад един ъгъл.

- Слушай, Питърс! Променяме мястото на срещата. Ще бъде на Астрономическата кула веднага след вечеря. Ясно?

- Да, но...

- Без въпроси! Хайде, до по-късно!

След което Драко ме хвана за ръката и ме придърпа в някакъв склад за метли.

Беше доста широко за пет метли, но както и да е.

- Лу, сериозно ли? Харесваш ли го?

- Моля!? Не ми ли вярваш, Драко??? Не мога да си представя, че не ми се доверяваш. - казах аз и му ударих сравнително силна плесница и леко зачервих бузата му.

Тъкмо щях да се извиня, когато той отвори вратата, излезе и се за пъти нанякъде, но определено не беше към класната стая на Трелони.

Реших да го оставя за момент, въпреки, че аз съм виновна за това до някаква степен. Както и да е.

Часовете минаха бързо и стана време за срещата ми с Хари.

Запътих се към Северната кула, но той тъкмо слизаше от нея. Щях да попитам къде отива, но той ме хвана за ръката и ме завлече нанякъде.

След около минута бяхме пред кабинета на Дъмбалдор. Той изрече паролата и влязохме.

- А, Хари! И Лу! Заповядай! Хари седни тук и изчакай Лу.

Аз не разбрах за какво говореше Дъмбалдор, но Хари го послуша и затова не попитах.

- Ела тук, Лу! Когато ти кажа ще потопи главата си във водата. Ясно?

- Да, професоре, но...

- Три, две, едно! Сега, потапяй.

Аз го послушах и потопих главата си във водата. Дъмбалдор беше изсипал едно шишенце в нея.

Когато отворих очи видях нещо като спомен. Явно беше на Дъмбалдор. Това е! Дъмбалдор ме накара да се потопя в Мислоемът.

Вътре видях... Майка ми. Тя стоеше до баща ми и говореха с Дъмбалдор.

Мисля, че разговорът им беше за... Волдемор. Но какво общо ще имат родителите ми с него.

Изглеждаше всякаш се карат, а майка ми държеше бебе. Това бях аз. Но очевидно не помня нищо.

Майка ми ме подава на Дъмбалдор и с баща ми си видгат ръкавите. Те... Притежават черния знак.

Но дали... Родителите ми са били част от армията на Волдемор. Как е възможно? Те са добри хора.

Сега полагат ненарушимата клетва... Но за какво? Дали някой я е нарушил?

Времето ми в спомена свърши. Излязох от водата и се надигнах рязко нагоре.

Погледнах уплашено към Дъмбалдор, който от време на време поглеждаше към дясната си ръка, на която беше плъзнала лека черна боя.

- Изведи я, Хари! - каза безлично професорът и Хари ми даде знак да изляза от кабинета.

Той не ме последва и вече бяха сама в коридора.

Не след дълго реших да погледна часа. Вече беше 20:00 вечерта. Трябваше да отида да се нахраня.

Запътих се към Голямата зала и седнах на масата на Слидерин. Сега вече навсякъде беше пълно.

Въпреки това обаче един човек липсваше. И това беше Драко. Днес си тръгна доста рязко и не се появи в никой час след това...