Strange love//Draco Malfoy♡︎

3-глава - НОВОТО МОМЧЕ

ГТЛ

След вечеря всички се прибраха в стаите си.

На сутринта беше събота и нямаше да учим. Аз веднага се оправих и слязох на закуска.

Този път седнах до Бо, който май гледаше доста влюбено към Хърмаяни.

Аз го побутнах леко, но той всякаш не ме забеляза. Тъй като исках внимание, казах:

- Добро утро! Аз съм Лу. Познаваш ли Хърмаяни?

Бях доста рязка и той ме погледна смутено право в очите. Изчака малко и заговори:

- Онова м-м-момиче се казва Хърмаяни?

Доста притеснено, но със самочувствие каза той. Аз кимнах, а той отново се обърна към нея.

- Между другото, приятно ми е! -
каза Бо, съвсем безлично.

Аз само го погледнах и насочих поглед към Драко, който влизаше през вратата.

Той седна между мен и Бо, след което се обърна към мен и доста грубо ме пита:

- Кой е този? Защо си до него? - каза раздразнено той.

Аз го погледнах още по-раздразнено. Не разбрах защо ми дава лимит с кой да се виждам и с кой не.

Само се обърнах към него и веднага го скастрих.

- Не си ми гадже, Драко. По-спокойно. А и Бо ми е приятел.

При тези думи, Бо се обърна към мен.

- Така е! Не виждам причина да се дразниш от началото на деня... - каза Бо съвсем спокойно.

Аз го погледнах и кимнах внимателно.

След закуска помолих Панси да дойде с мен до Хогсмийд, но явно този път родителите ѝ не бяха подписали декларацията ѝ.

Веднага се запътих към Драко, за да го попитам дали той ще дойде. В края на краищата родителите му не би трябвало да откажат каквато и да е привилегия за Драко.

По пътя видях Хари, който явно беше ядосан. Може би не му даваха да отиде.

Знаех само, че настойниците му са ужасни мъгъли.

Стигайки до Астрономическата кула, където предположих, че ще е Драко, някой се блъсна в мен.

Бо явно отново не гледаше къде върви.

- Опа! Извинявай! На къде така забързано иначе?

Той доста бързо изстреля всичко и почти нямах време да отговоря всякаш, но успях.

- О, ъм... При Драко! Ще ходим в Хогсмийд. Ти ще можеш ли?

- Да, разбира се! Нашите никога не биха ми отказали.

Учудих от чутото. Нямах много представа за Бо и семейството му.

Предложих му да се качим и да извикаме Драко.

Качихме се горе и както си знаех, Драко беше там. Той ми беше споменал, че обича да ходи там.

- Хей, Драко. Ще дойдеш...

- Не! Този път няма да ходя. Чудех се дали ще останеш с мен?

Той бързо отсече, прекъсвайки ме, но аз не отговорих. Не знаех какво да кажа, когато:

- Или Бо ще ходи също и затова и ти ще отидеш?!

Изключително недоволно измрънка Драко, но аз по най-бързия начин му отговарих този път.

- Не, няма. Всъщност ще остана тук в Хогуортс с теб, Драко!

След тези мои думи се обърнах към Бо и му дадох знак да ни остави.

Вече бяхме само двамата с Драко. Чувствах се много сигурно до него.

- Щеше да ходиш, но остана заради мен, нали?

Не знаех какво да кажа, защото беше така, но не исках да разбере, че имам чувства към него.

Истината е, че Бо беше страхотен приятел и откакто е тук, не съм спряла да мисля планове, за това как да му се наложи да говори с Хърмаяни.

Просто беше много очевидно, че има нещо, но го е срам да си признае.

- Ами... Аз... Ох, да! - междувременно реших да отговоря на Драко.

A. WR.

Много кратка глава, но ме накараха. Под напрежение съм😭
НИКОГА НЕ СТАВАЙТЕ ПИСАТЕЛИ! МНОГО СТРЕС!!! ❤️🤙