Strange love//Draco Malfoy♡︎

13-та глава - ПИТЪРС?

ГТЛ

До края на вечерята не видях Драко никъде. Погледнах към Питърс и той ми даде знак да тръгваме.

Аз се изправих набързо, изтупах се от малките трохички хляб по панталоните ми и тръгнах малко зад него.

Вече бяхме долу на стълбището на Астрономическата кула и разговора започна от там.

- Лу, ти наистина ли харесваш Малфой?

- Ами...да! Така мисля... Защо?

- Лу, аз... Истината е, че тогава като те видях скъсах с Хърмаяни заради теб.

- Моля!? Какво искаш да кажеш?

- Че те харесвам. - каза право Питърс и ме целуна.

Проблемът беше, че точно тогава чух лек плач и ритане по стената горе.

Аз и Питърс се изчкачихме заедно, но тогава видях него. Видях Драко.

Той плачеше и риташе стената. Когато ни видя се приближи към мен.

- Обичах те, Лу! А ти какво направи? С нов зад гърба ми... Видях ви долу, да!

Изтръпнах от думите на Драко. Значи той ни е чул и видял и затова е ритал стената. От яд.

- Драй, не! Аз... Мога да обесня! Чакай ме! Драй...

- Не ми викай така повече, Лу! За теб съм Малфой. Нищо повече. Както за мен ще си Фолсуърт.

- Дра... Малфой! Мога да ти обесня всичко, наистина!

- Не можеш, Фолсуърт. Не искам и без това да чувам повече. Днес ми каза, че не вярваш, че ти нямам доверие. Е...? Как да ти имам? Ти си ме лъгала.

- Малфой не съм! Аз не съм виновна за това. Той просто каза, че ме харесва и ме целуна.

Драко не се обърна повече и аз останах сама с Питърс.

- Ти се махай! Провали всичко! Абсолютно всичко става заради теб и само теб! Изчезвай!

- Лу, ти... Нищо ли не чувстваш към мен?

- Ти сериозно ли? Разбира се, че не! Аз обичам Драко Малфой, не теб. Как изобщо можа да си го помислиш? И да си позволиш да ме целуваш? - попитах бързо аз и го ударих по бузата.

Той ме погледна злобно, след което набързо промълви:

- Ще си моя! Каквото и да става, ще те имам.

- Ненормалник! Махай се! Вън! - изкрещях аз, а долу се беше насъбрала тълпа от някъде петдесет човека, които гледат киното ни.

Аз се върнах до отвора на Астрономическата кула и седнах.

Преди да разбера бях започнала да плача и при това доста силно и неудържимо, защото скоро някой се появи зад мен.

Слава богу не беше друг, а Бо. За момент тягата от душата ми спадна и лека усмивка се намери на лицето ми.

- Лу... Питърс ми разказа. Той... Попринцип не е такъв наистина. А и каза, че много съжалява и...

- Не! Не искам да ми се извинява! Аз не го обичам, а той провали връзката с човекът, в който съм влюбена.

- Лу, знам как...

- Не знаеш, Бо! Не знаеш какво е! Ти просто се шляеш насам-натам. От време на време си харесаш някое момиче и ако поискаш може да я имаш. При мен не е същото. Аз обичам някой, но други се въртят около мен и ми пречат на същинската връзка.

- Тоест? Да не би да натякваш, че си играя с момичетата?

- Моля!? Не, разбира се! Просто не знаеш какво е моето положение.

- Както и да е... Ще го преживееш. А всъщност трябва да забравиш Драко. Той не став...

- Напротив! Уникален е... Просто ти имаш нещо против него, не знам защо при това.

- Просто не е за теб, Лу! Ти си мила и нежна, а той е зъл и груб...

- Не е така! И той може да бъде мил, стига да бъде с точния човек.

След тези мои думи Бо ме прегърна и аз се облегнах на него. Ами какво, ако наистина Питърс просто е бил в транс или нещо подобно.

Не ми изглежда на някой буен, който да мисли само за това как да ступа някой или пък да се заяде.

- Лу! Обещах ти, че всичко ще е наред, нали? Искам сега ти да повярваш в моите думи.

- Ще се постарая, добре! - казах меланхолично аз и извъртях поглед към небето.

Навън беше много красиво. Аз бях с някой, който винаги ме е разбирал, независимо дали е преживял каквото и аз съм... Освен това е супер мега готин човек.