пленница на звяра

2

Излязох от къщата и се качих в колата си тряскайки силно черната полирана врата. Все още не мога да повярвам, че цели два месеца Блум се скита безконтролно по улиците на Бостън. Извадих телефона си и набрах Фин.
Фин: Как е, Трой?
Трой: Блум е избягала.
Фин: Коя Блум? Твоята Блум?
Трой: Същата!
Фин: Доста е загазила значи.
Трой: Намери я. Искам да знам къде е точно до час.
Фин: Веднага, Трой. С това Фин затвори, а аз хвърлих телефона на седалката до мен и изпсувах. Блум как  може да ме ядосваш толкова при положение, че още не сме се срещали? Как е могъл да я изпусне?!
Доверих му се, че ще я пази за мен. Опростих му дължимото и дори доплатих. Никога не съм давал толкова пари за жена, а той ме увери, че Блум ще е моя след като  навърши пълнолетие. След това малката лигла е избягала, а този кучи син, дори не е сметнал да ме уведоми за изчезването и. Какво изобщо си е мислел едва се спирам да не се върна и да го убия.

След по малко от петдесет минути пътувах към адреса който Фин ми изпрати искам да я намеря и да знам, че вече не е на свобода вече за да се чувствам спокоен. Да си главата на семейството изисква някой жертви за това ми трябва Блум трябва да се оженя за нея.

Слязох от колата и се огледах за къщата която ми трябваше и тогава я видях двора на къщата. Познах я на мига дългата и рижа коса се спускаше на едри къдрици по раменете и слабите и ръце прегръщаха малко момченце имаше усмивка на лицето си, но сините и очи гледаха неспокойно. Поне за едно е прав. Красива е.

Детето влезе вътре и тя остана сама навън. Не,че ми пука ако е с някого почуках на вратата след секунди ми отвори момченцето.
- Здрасти. Кой си ти?
Трой: А ти кой си?
- живея в съседната къща. Дойдох да видя кака Блум. Знаеш ли, тя е дъщеря на леля Сандра. А знаеш ли, леля Сандра много плака когато Блум дойде. Започна да говори твърде много.
Трой: Добре, добре прибирай се вкъщи. Казах и се отдръпнах от вратата, а момченцето притича до съседната къща. Влязох в къщата и се огледах тръгнах към задния двор. Стъпките ми се чуха и тя се обърна. Пристъпих крачка напред, а тя една назад. Действията и накараха малка усмивка да си намери място на лицето ми.
Трой: Няма да те нараня. Свалих пистолета си и го прибрах осъзнавайки колко е плашещо, и го прибрах обратно в панталоните си.- Ако не ме предизвикваш. Добавих с усмивка. Следваха три мой крачки към нея, а тя направи три назад. - Спокойно, Блум, няма да ти сторя нищо. По лицето и се четеше объркване.
Блум: От къде знаеш името ми? За пръв път чух гласа й. Звучеше предпазливо и уплашено.
Трой: Знам много неща за теб. Отвърнах и направих още една крачка, а тя заедно с мен също. - Няма смисъл да бягаш отново, ще те хвана. Тя се замисли и гняв премина през очите и. След тези думи тръгнах с внушителна крачка към нея, а тя се обърна за да бяга. Бях прекалено бърз и секунда след като тръгна, ръката ми хвана нейната.
Блум: Какво искаш от мен? Извика в лицето ми дърпайки се с всички сили с нейното крехко тяло.
Трой: Искам теб! Отвърнах й успявайки да я приклещя.
Блум: Дори не те познавам! Започна да се бори с мен, но хватката ми й пречеше.- Остави ме! Извика ритайки в ръцете ми. - Моля те, пусни ме, не съм ти направила нищо.

Блум

Блум: Дори не те познавам! Казах и се опитах да го ударя, но не успях. Кой по дяволите е този?! От къде се взе?!
Трой: Ще ми ставаш съпруга скъпа, ще имаш време да ме опознаеш. Казах с подла усмивка.
Блум: Значи ти си този който ме е купил от така наречения ми баща!
Никога! Изкрещях му обратно, дърпайки китката си колкото сила имах мамка му силен е!
Трой: Спри да ме ядосваш! Предупреди ме с един замах си възвърна контрола върху ръцете ми.- ще те имам по-лесния или по- трудния начин. Сама си избери.
След като изрече това, ме хвана и ме преметна през рамото си, започвайки да върви нанякъде. Започнах да ритам и да го удрям с юмруци по гърба.
Блум: Пусни ме долу веднага! Изкрещях,но това въобще не му направи впечатление. Господи в какво се забърках?! След секунди усетих как тялото ми беше захвърлено върху седалките на скъпата му кола. Моментално се изправих и опитах да отворя някоя от вратите, но всички бяха заключени. Мъжа се качи запали колата и потегли.
Блум: Защо правиш всичко това? Изхленчих усещайки как сълзите ми напират да излязат от очите ми. Това ли бе кошмарът от който бягах?
Трой: Защото, Блум, те притежавам!