пленница на звяра

8

Отворих очи и се огледах намираха се в някакво огромно хале, а самата аз бях вързана за една дървена колона. Трой го нямаше, а в момента се страхувах още повече някъде зад мен чух прокашляне,но не можех да се обърна.
Блум: Който и да си ти...Трой ще те убие, знаеш го нали?! Казах с треперещ глас. След миг чух смях и буквално замръзнах.
- Госпожо Бренан! Толкова безпомощна, но продължавате да говорите. Гласът принадлежеше на възрастен човек.
Блум: Виште нямам нищо общо с вас. Бих искала да се прибера.
- Ахх колкото сте красива толкова и любезна. Онзи Дявол Бренан не заслужава да те има. Нито до себе си, особено в леглото си. Знаеш ли Блум такава красота като твоята е рядкост в днешно време. Беше глупаво от твоя страна да се хвърлиш право в огъня като станеш съпруга на Бренан. Нищо лично скъпа. Скрият ти съпруг ще бъде виновен за смъртта ти. За мен беше чест да зърна бижуто което имаш за лице преди да стане на въглен.
За секунда замириса на пушек.
Блум: Не! Моля ви! Не ме оставяйте тук! Помогнете ми! Помощ! Всичко около мен гореше плачех силно и кашлях от силния дим. Погледа ми се размаза и затворих очи.
Чувах името си. Някой викаше много силно името ми.
Отворих едва очи видях как очите на Трой се разширяват от ужас. Усетих как ръцете му ме вдигат и ме притиска към себе си побягвайки заедно с мен. Щяхме да умрем аз бях виновна. И тогава всичко се взриви ударната вълна, беше толкова силна, че успя да ни изхвърли до аварийната стълбище в края на склада. Усетих как Трой ме изпуска и се озовавах на пода удряйки главата си в стълбите изкрещях в ужас не виждах нищо всичко гореше. Просто затворих очи.

Трой

Бях я изпуснал.... лежах по очи на пода и едва дишах от дима всичко гореше и беше замъглено около мен имаше отломки от склада. На дигнаха глава и я видях. Лежеше безчуствено на пода точно до стълбите изпратих се моментално и усетих пронизваща болка в рамото, но не обърнах внимание. Тичах до нея кашляйки наведох се и отметнах булото от лицето и нямаше поражения по тялото нито по лицето. Но цялата беше мръсна и Черна от пушека. Беше си ударила главата убеден съм проверих пулса и и макар слаб се долавяше.
Вдигнах я на ръце и тогава тя промърмори нещо което никога нямаше да забравя.
Блум: Трой ще те убие. Промърмори все едно сънуваше. Трябва да я изкарам от тук и да се уверя,че Тичах към изхода когато излязох треперех. Колата на Доменико тъкмо пристигна и от нея слязоха Момчетата когато видяха, че тичам на ръце с Блум и състоянието на двама ни особенно нейното се хванаха за главите шокирано.
Доменико: КАКВО Е СТАНАЛО?! Извика докато очите му шареха по мен и Блум.

Трой: После Доменико! Обади се на лекаря да дойде в имението възможно най-бързо. Изръмжах и се качих с нея в автомобила.
По време на пътя галех лицето и шептях и, че всичко ще бъде наред, че ще бъде добре. Или по скоро се опитвах да убедя себе си за да не скоча от колата в движение. Не спирах да я гледам. Дългите мигли.
Красивата огнена коса, която прибрана в кок който просто вече се разпадаше. Дългите тънки фини пръсти, който на места бяха одрани Красивите и устни. Изръмжах ще изкормя този който дори е посмял да си помисли нещо за нея. Ще намеря този кучи син и ще го изкормя. Сега обаче тя трябваше да е добре. Иначе.....