пленница на звяра

3

Усетих как прилива на въздух в дробовете ми стихва. Не само не можех да дишам, но и да виждам очите ми се замъглиха от количеството сълзи в тях.
Който и да е този мъж съм сигурна, че ще сложи край на всичките ми надежди и мечти за бъдещето. За момент усетих как се отпускам на седалката стиснах очи затворих ги и ги отворих, но нищо не се промени. Бях в кола с човека който ще съсипе живота ми. Няма кой да ми помогне, нито кой да застане зад мен.

Не знам колко време бях прекарала в звучен плач на задните седалки, осъзнах се чак когато вратата се отвори и ръката му ме издърпа грубо на вън. 
Трой: Хайде, слизай! Отвратих се от начина по който ми говореше, но изпълних наредбата и стъпих на асфалта. Огледах се никога не съм виждала по красиво място. Имаше живи плетове, перфектно окастрени храсти и огромна къща се извисяваше над всичко. Имаше много паркирани коли все скъпи.
Как може да си позволи всичко това. Звънна на звънеца след миг вратата се отвори явно помощницата ни поздрави и се отдръпна от вратата. Влязох препъвайки се след него тъй като той дърпаше ръката ми, а аз отказвах да вляза. Огледах се в хола се бяха събрали явно го чакаха. Дръпна ме по близо до себе си и изсъска заплашително в ухото ми.
Трой: Дръж се с уважение към семейството. И внимавай какво ще излезе от хубавата ти уста. Каза тихичко, а аз изскимтях от болка твърде силно стискаше ръката ми.
Блум: Моля те, боли ме. Изплаках, и той ме пусна.
Трой: Това е Блум. След няколко дни ще стане моя съпруга. Каза твърдо той.
- Племеннико, избрал си си красива съпруга. Здравей Блум аз съм Челси, леля съм на Трой. Дано и децата ви наследят красотата ти.
Значи се казва Трой.
Челси: Блум, това е бащата на Трой. Адам Бренан. Мъжът беше пълно копие на Трой.
Адам: Радвам се да се запознаем Блум.
Трой: Това е майка ми. А тези са братовчедите ми. На сватбата ще се запознаеш и с другите от семейството. Каза студено погледнах към майка му, нещо в погледа и приличаше на моя точно в момента. Очите и гледаха към мен тъжно с съжаление.
Блум: Моля ви, кажете му да ме пусне! Не искам да съм тук! Изплаках гледах ги с надежда. Всички отвърнаха поглед от мен и погледнаха в земята освен бащата на Трой.
Трой: Блум! Извика и ме задърпа към стълбите. Изплаших се какво ще ми направи.

Влязохме в една от стайте явно неговата заключи вратата и ме хвърли на леглото. Дългата ми коса се разпиля по лицето ми и навсякъде около мен.
Блум: Моля те, недей! Изплаках.
Трой: Спокойно, принцесо. Изправи се. Няма да те докосна без да си ми позволила. Ти сама ще ме поискаш. Отдъхнах си и се изправих в седнало положение.
Блум: Найстина? Благодаря ти
Трой: Стига сцената която направи долу да не се повтаря. Ще ставаш съпруга на Трой Бренан и трябва да се държиш като такава. Каза твърдо.
Блум: Кога? Казах и погледнах към краката си сълзите отново тръгнаха.
Трой: Утре ще има годежно парти. Семейството ми настоя. Вдруги ден е сватбата. Вдигнах поглед и го погледнах в очите.
Блум: Намери си друга, моля те! Аз не ставам за съпруга още по малко съм готова да бъда твоя съпруга. Искам да уча, не ме наказвай за грешката на баща ми. Изплаках.
Трой: Грешка или не нищо не променя факта, че те притежавам. Колкото по бързо го проумееш по добре за теб. Излизам не прави глупости и не се опитвай да бягаш има охрана навсякъде. Ще те извикат за вечеря, дръж се подобаващо. А ако имаш нужда от нещо позвъни на телефона до леглото някоя от прислугата ще те обслужи. Не ми даде време да отговоря и излезе просто излезе.
Ами сега какво ще правя.