пленница на звяра

11

Блум: Не ми причинявайки това моля те. Страх ме е да дишам един въздух с тези хора, при положение, че знам какво вършат.
Трой: Не преигравай. С мен не само дишаш един въздух живеем заедно.
Блум: Знаеш, че нямам избор! Също така ти никога не се прибираш така че един вид живея сама в твоята къща,Трой Бренан. Отвърнах му хапливо.
Трой: Блум Бренан, давам обещание тук пред теб, че ще потуша този огън в теб! Дотолкова, че когато те погледна ще разтваряш краката си за мен. Нещо като животните схващаш ли?! Каза и се засмя и продължи напред.
Блум: Ти си прасе. Казах присвила очи
Трой: Стига драми сложи си една красива усмивка и да влизаме

Бях като парализирана от страх намирах се в зала пълна с убийци, а Трой буквално ме влачеше след себе си.
Трой: Гледай си в краката и не поглеждай мъжете в очите. В противен случай ще избода твойте. Каза и ме целуна по челото
Един мъж с перфектно оформен перчем и тъмни очи се приближи към нас бих казала, че е красив ако не знаех, че е убиец.
- Дявол, добре дошъл. Радвам се да те видя. Каза с усмивка и погледна към мен усетих как ръцете на Трой се затягат около мен.
- А това трябва да е госпожа Бренан?! Късметлия си, дявол. Каза и целуна ръката ми. Трой ме избута зад себе си хвана мъжа за ризата и го вдигна нагоре. Разтреперих се и хванах силно задната част на сакото му.
Трой: Как реши, че можеш да докосваш жена ми?! Изсъска
- Само я поздравих, Трой.
Трой: Много добре знам какво правиш. Не се безпокой, когато приключа с теб ще разбереш какво знам всъщност и какво не. Внимавай на коя страна ще застанеш, Винс защото никой няма да може да те спаси от мен. Ходиш по тънак лед скъпи ми приятелю. Пусна го и го потупа по рамото.
Трой:аа да и за напред дори не поглеждай в посоката в която е жена ми. Последно предупреждение. Избута го и онзи изчезна.
Блум: Трой, искам да се прибера.

Стоях в стаята си с Трой се прибрахме преди половин час и тъкмо свалях грима си. Трой връхлетя в стаята без да почука започна да сваля дрехите си взе кърпа и тръгна към банята свалих бързо грима си и облякох нощницата си. Трой излезе от банята триейки косата си облечен само с едно черно долнище. Не знаех на къде да погледна погледа ми се луташе навсякъде из стаята. Той се приближи към мен и погали бузата ми.
Трой: За това се ожених за теб. В погледа ти има мекота, нежност. Ти си  най-чистото създание. Най-чистото и неопетнено нещо в живота ми. Не разбрах какво се случи вече се целувахме. Толкова беше хубаво да усещам устните му галеше лицето ми косата ми слизаше надолу по врата ми не можех да се спра. Отдръпнах се докато той продължаваше да ме целува.
Блум: Трой, не. Казах задъхана.
Трой: Защо не? Ти си ми жена. Каза измежду целувките. Трой вървеше напред, а аз назад тялото ми падна на мекия матрак докато Трой ме целуваше като животно. Вратата се отвори шумно Трой се надигна от мен погледна към вратата изненадано и се изправи ядосъно. Погледнах стреснато изправих се на вратата беше Доменико обърнах засрамено глава и стиснах очи какъв срам боже.
Доменико: Съжалявам, че нахлух така. Трой господин Торичели дойде за срещата.
Трой: Защо влизаш без да чукаш? Каза ядосъно за миг изтръпнах цялата.
Доменико: Потърсих те в твоята стая нямаше те затова предположих, че си тук.
Трой: Излез! Изръмжа и се приближи към него Забранявам ти да влизаш в стаята на Блум! Извика
Доменико: Какво толкова?
Трой: Нарушаваш личното ми пространство, а това е моята къща.
Доменико: Тя е и моя.
Трой: Ще ме ядосаш и ще те изхвърля! Изръмжа Доменико излезе и Трой се обърна към мен беше много ядосан.
Трой: А с теб пак ще си говорим! Каза и последва Доменико. Хвърлих се на леглото и заплаках