пленница на звяра

15

Отворих бавно очи и премигнах няколко пъти клепачите ми тежаха твърде много. Ушите ми забучаха и чувах виковете на Трой. Ти си моя, така ли го правите, кучка...ти си моя, само моя. Болката която ме прониза когато ме удряше усетих всичко отново.
Блум: Доменико? Казах стенейки от болката той обикаляше нервно из стаята. Веднага дотича до мен и започна да говори на друг език.
Блум: Забога, не те разбирам какво по дяволите говориш?! Казах, а той се засмя.
Доменико: Напсувах хубаво Трой. А ти си се научила да ругаеш? Впечатли ме. Как си, много ли те боли?
Блум: Малко. Лъжа всичко ме болеше.
Доменико: Изглеждаш зле блум, какво се случи? Не мога да открия Трой, а го търсих навсякъде.
Блум: Не знам какво му стана. Той...имам чувството, че просто си намери причина да го направи, Доменико. Той не беше на себе си. Обвини ме, че му изневерявам.
Доменико: Той какво? Опули се срещу мен изглеждаше наистина ядосан.
Блум: Срам ме е дори да го изрека.
Доменико: Блум, говори!
Блум: Влезе в стаята беше много пиян, дори неадекватен. Изтрих сълзите който се спуснаха по бузите ми поех си дъх и продължих да говоря. Питаше ме защо сме толкова близки, дали има причина да ме защитаваш толкова и още куп глупости. Доменико изрита нощното шкафче което беше до спалнята и прокара ръка през косата си.
Доменико: Ще го убия! Този път е свършен! Трябваше да те предупредя.
Блум: Да ме предупредиш за какво? Доменико?
Доменико: На Трой му останаха лоши навици от затвора.
Блум: В какъв смисъл?
Доменико: Трой се дрогира, блум.
Надигнах се от леглото въпреки цялата болка.
Блум: Просто прекрасно! Още едно предимство да съм съпруга на Трой Бренан. Просто черешката на тортата!
Трябва да го намерим, Доменико.
Доменико: Не се притеснявай щом се осъзнае сам ще се прибере. Виктор и момчетата също го търсят. Ти си почивай да извикам ли лекар?
Блум: Не, благодаря няма нужда и други хора да ме виждат в това състояние.
Доменико: Всичко ще се нареди. Сигурен съм той ще се промени, Блум виждал съм как те гледа. Усмихнах се тъжно и заклатих глава.
Блум: Не искам! Не знам какво да правя! Не искам да виждам лицето му, но и никъде не мога да отида! Изморих се... Толкова съм изморена...да се страхувам да се защитя! Не го заслужавам, не заслужавам нищо от това което преживявам! Не мога да спя, не мога да се храня. Дишам, но не живея. Всякаш останах сама на света, така го чувствам.
Доменико: Ти не си сама. Ние винаги ще бъдем до вас с Трой. Просто му трябва време, блум. Дай му време.
Блум: Говориш така все едно имам избор.
Доменико: Отивам да намеря, Трой помощницата е тук ако... Не го изчаках да довърши и го прекъснах.
Блум: Може ли да ме заведеш при мама... Моля те, Доменико! Имам нужда от нея.

Доменико ме свали от колата и ме взе на ръце още преди да стигна до вратата на къщата вратата се отвори и майка ми се затича към мен.
- скъпото ми момиче! Какво е станало,  миличка?
Блум: Нека влезем, мамо ще ти обясня. Доменико ме вкара вътре и ме заведе в стаята която майка ми беше определила за мен. Щях да заживея с нея, да бъдем щастливи. Остави ме на спалнята и майка ми веднага ме зави с удобно пухкаво розово одеало.
- Блум, кой е този мъж? Какво е станало? Чакам обяснение?!
Блум: Мамо, Доменико е мой приятел.
- Твой приятел?! Повдигна вежди.
Блум: Добре, най- добрият приятел на Трой. Доменико, благодаря ти за всичко. Не се притеснявай добре съм. Върви и го намери дръж ме в течение.
Доменико: Веднага ме потърси ако се случи нещо. Довиждане госпожо. Каза и излезе от стаята.
- Миличка какво става? Какво ти се е случило?
Блум: Добре съм мамо. Вкъщи влязоха крадци и ме нападнаха, но Доменико дойде и избягаха. Почувствах се ужасно, че я лъжа, но не бих могла да и кажа истината.
- Господи, детето ми! Изплака и ме прегърна.
Блум: Мамо, наистина съм добре. Просто имам нужда от теб. Искам да заспя в прегръдките ти спокойно.
- Прекрасното ми дете, ти и на муха не би навредила, съкровище! Защо си била сама? Къде беше мъжът ти? Тя не знаеше нищо. Мислеше, че съм се омъжила за Трой по любов. Ако и бях казала истината тя нямаше да го понесе.
Блум: Да говорим посе мамо. Толкова съм изморена. Прегърни ме, искам да усетя аромата ти. Тя ми се усмихна тъжно взе ме в прегръдките си и погали косата ми затворих очи и се унесох.
- Моята роза без бодли! Чух я как прошепна и се усмихнах спокойно.