Скарлет седеше в дневната си с дебел роман в ръце. Бе планирала това лято да прочете повече книги, имайки се предвид повечето свободно време, което щеше да има.
Неделите винаги бяха скучни и мързеливи за нея. Навън бе много топло и Скарлет носеше къси дънкови панталонки и бял потник. Бе вързала косата си във висока конска опашка. Майка и бе отишла на работа рано сутринта и бе оставила Скарлет отново сама.
Животът и бе ужасно нещастен - скучен и обикновен. Нищо интересно не се случваше. Освен, когато за Коледа отиде в къщата на леля си и котката и се изпика върху нея. Това бе един от най-забавните моменти, които и се бяха случвали наскоро.
Звънецът я изтръгна от мислите и. Огъна ъгъла на страницата до която беше и остави книгата на дивана.
Отвори входната врата, за да види Джъстин да стои пред нея. Отново бе целият в черно - освен обувките му, които бяха в червено.Носеше черно яке и Скарлет не можеше да не забележи черната му тениска с веобразно деколте, която разкриваше невероятните му ключици.
-Защо си толкова сериозна, скъпа? - той изгука все още седейки пред вратата. Бузите на Скарлет почервеняха от думите му. - Ще ме пуснеш ли или ще продължиш да ме гледаш цял ден?
Скарлет бързо излезе от транса, в който бе попаднала. Помръдна се и го пусна да влезе.
-Хубаво място. - направи комплимент. - много уютно.
Скарлет кимна в отговор на неговото възхищение към дома и. Но той нямаше как да е уютен след като винаги бе празен. Джъстин се обърна към нея.
-Мислех си - направи пауза. - че е време за първото ти желание, пеперудке.
За момент думите му я объркаха. Но после се досети. Беше и обещал 7 желания.
Скарлет прехапа долната си устна, незнаейки какво да му отговори.
-Мислех си, че може да излезем и да правим каквото поискаш. Ще правим това, което пожелаеш. - обясни, прибирайки ръцете си в джобовете на дънките.
Преди тя да отговори той добави.
-Искаш ли да отидем да хапнем нещо?
Без да се колебае тя кимна. Нейното кимване накара Джъстин да се усмихне широко, разкривайки перфектно белите му зъби.
Хвана я за ръката и я изведе от къщата. Скарлет вече не бе сигурно на какво се бе съгласила. Сърцето и щеше да изскочи от гърдите и щом той я поведе към колата си, луксозен черен автомобил, паркиран пред къщата и. Блестеше под слънчевите лъчи.Джъстин и отвори вратата. Леко нервна от жеста му, Скарлет почти пропусна да седне на седалката и щеше да падне на тротоара. Краката и започваха да треперят всеки път, когато бе около него. Но успя да се качи. Тя го чу да се подсмихва преди да затвори вратата и. Джъстин също зае своето място.
Стерео системата му изглеждаше създадена като за космически кораб. Скарлет дори не смееше да я пипне. Джъстин запали двигателя. Прозорците на колата му бяха напълно затъмнение - почти черни и мистериозни като него.
