Слънчевите лъчи падаха върху челото на Скарлет. Докато гледаше от верандата видя колата на майка си да спира. Скарлет затвори романа, когато я видя и слезе бързо по малките стълби. Беше толкова отдавна, когато за последно бе видяла майка си да се прибира вкъщи по това време.
- Ти се прибра.- каза Скарлет щастливо. Майка и се усмихна и взе няколко торби с покупки от задните седалки на колата, давайки две от тях на Скарлет.
- Да, но се опасявам, че ще работя допълнителни часове.- каза майка и, затваряйки задната врата на колата си с крак, преди да тръгнат към стълбите на верандата. Скарлет се намръщи, но я последва като изгубено кученце с две много тежки торби в ръцете си.
- Но обеща да си вкъщи по-често?- попита Скарлет, изплаквайки разочарованието си.
- Миличка, знаеш, че бих искала да съм си вкъщи с теб по-често, но не мога. Казах ти, че ни трябват пари. Някой ще трябва да ги изкарва.- обясни майка и, докато разопаковаше покупките.
- Ако не искаш да си вкъщи с мен, можеш просто да кажеш.- тъжно измърмори Скарлет. Майка и се обърна учудена.
- Моля?
- Нищо.- отговори тихо Скарлет.
- Защо ти не се опиташ да издържаш това семейство? Не е толкова лесно, Скарлет.- оплака се майка и.
- Какво семейство? Това не е семейство, мамо! Татко ни напусна, мислех си че ще се получи - само аз и ти, но няма как, защото теб винаги те няма! Това не е семейство.- извика Скарлет. Гласът и изведнъж започна да омеква, забелязвайки лицето на майка си, изменено в тъжна гримаса, осъзнала колко права бе дъщеря и.
Писнало и от всичко около нея, Скарлет излезе от кухнята и се качи в стаята си. Очите и се насълзиха, когато започна да мисли над факта, че връзката с майка и напълно се разпадаше, а най-лошото беше, че тя не можеше да направи нищо, за да я спаси.
- Защо си толкова тъжна, красавице?- тя чу глас. Бързо избърсвайки сълзите си, Скарлет се обърна и видя Джъстин.
Той се подпря на стената, облечен в кожено яке и леко висящи черни дънки. Беше скръстил ръце пред гърдите си. Скарлет не можеше да му каже нищо- всичко, което направи беше да бърше сълзите си и да задържи останалите.
- Не е нужно да говорим за това, ако не искаш.- каза нежно Джъстин. Изправи стойката си и омекоти изражението си забелязвайки, че Скарлет бе повече от просто разстроена.
