Началото на края

43 8 1
                                    


Ускорението на космическия кораб "Аполо х12х" залепи Хари за седалката. Ушите го заболяха от шума на старите двигатели и скърцащите железа на измъкващото се от лунната атмосфера превозно средство.

Старецът се вкопчи в големия си куфар, разтревожен за целостта на съдържанието му. Ако това вътре се счупеше, той никога нямаше да си го прости! Костите го заболяха от силата, с която го стискаше, но не го пусна, докато скоростта не се забави и не усети познатото му чувство за безтегловност, което значеше, че вече се намира в открития космос.

Изведнъж му прилоша и си спомни, че все още не си бе взел обезболяващите. С една ръка бръкна във вътрешния джоб на сивото си сако и извади малко метално устройство, докато с другата стискаше куфара си, който щеше да излети заради безтегловността. Той го докосна до врата си и натисна червения бутон, намиращ се от едната му страна, и усети пробождането на иглата в плътта си.

Хари умираше! Или поне тялото му умираше... Оставаше му малко повече от една седмица. Медицинските технологии можеха да го предскажат, но не и да го предотвратят. Поне лекарствата премахваха болката и гаденето.

Пътуването щеше да отнеме седем дни,най-вече заради стария космически кораб. Вече почти никой не пътуваше към Земята. Че каква причина можеха да имат? Почти цялото човечество се раждаше далеч от обятията ѝ и не се интересуваха достатъчно от историята си, за да оценят историческата ѝ значимост, а тези, които го правеха, знаеха за бремето на тежките спомени, които тя все още носи.

В този момент предпазните щитове на кораба се отвориха и от другата им страна се разгърна безкрайното одеяло на космоса. Хиляди звезди го обагряха, а в далечината се виждаше голямото синьо кълбо. Люлката, която човечеството отдавна бе напуснало - планетата Земя.

Родното място на всички хора сега щеше да стане последната дестинация на Хари. Идеята му се струваше едновременно поетична и иронична. 

Последното ПътешествиеWhere stories live. Discover now