Той извади старомодна хартиена снимка от другия джоб на сакото си. На нея се усмихваха лицата на съпругата, дъщерята и сина му.
Байта, жената, за която се бе оженил, имаше топъл поглед и благ нрав. Тя винаги проявяваше разбиране към Хари, дори когато той беше толкова погълнат от работата си, че не се прибираше вкъщи с дни.
Дъщеря му Аркадиа имаше хаплив нрав и чаровен смях. През годините Хари често ставаше жертва на нейните номера.
Салвор, беше като другата страна на монетата. Срамежлив и стеснителен бяха най-добрите думи, с които човек можеше да го опише. Сестра му често говореше вместо него и въпреки че понякога му се подиграваше, винаги го подкрепяше, когато имаше нужда.
Докато гледаше лицата на семейството си, той разбра колко много му липсват и започна да съжалява за всичките дни, които бе отдал на работата по енциклопедията, вместо да ги прекарва с тях, но вече беше твърде късно. Той нямаше да ги види отново.
Когато се срещна с децата си за последно, им каза винаги да се подкрепят и да си помагат, защото могат да разчитат на семейството повече от всичко останало. Салвор прие това на сериозно и веднага кимна, а Аркадиа се засмя и пита от къде идват тези коментари.
Последното нещо, което каза на съпругата си бе: „Ще идем отново на Земята! На мястото, на което се срещнахме. Ще седнем под голямото дърво на хълма и просто ще си говорим". Сега Хари пътуваше точно натам.
Това се случи преди половин година. От тогава той не беше виждал никой от семейството си и така и не им каза за идната си смърт. Той просто не намери сила да ги натъжи отново. Децата му живееха фокусирани в работата си и твърде заети, за да спрат и да помиришат розите, също като него. Както е било нявга на Земята, те живееха далеч от родителите си, но вместо в друг град или друга държава, те пребиваваха на други планети.
Жилището на Хари и Байта се намираше на Марс. Тяхната къщичка беше малка и боядисана в бяло. Отпред имаше зелена полянка, а на нея люлката, която Хари направи за децата си с подръчни материали. Той си спомни как Байта настояваше, просто да я купят, но Хари желаеше да я сглоби сам. Тя винаги му отстъпваше, за да го направи щастлив.
Аркадиа живееше на Венера, а Салвор на спътника на Сатурн, Титан. И двамата се занимаваха с изкуство, точно като повечето от другите няколко стотин милиарда души в слънчевата система. Почти всичко беше автоматизирано и човечеството нямаше нужда да извършва тежък физически труд или работа на компютър, затова повечето се занимаваха с нещата, които обичат.
![](https://img.wattpad.com/cover/367758052-288-k5814.jpg)
YOU ARE READING
Последното Пътешествие
Short StoryБавно убиван от терминална болест, Хари се отправя на последното си пътешествие към планетата Земя, на края на което го очаква собствената му смърт. Това е кратък разказ, разглеждащ последните дни от живота на един обикновен човек, намиращ се в свят...