Последното Пътешествие

Носталгия

След като си нае стая, той се преоблече, грабна куфара си и излезе, решен да посети всички места, които бе посетил със съпругата си преди.

Първо посети центъра за възстановяване на изчезналите видове. Той беше посветен на събирането и пресъздаването на живите организми, изгубени по време на войната и дългата зима след нея.

Центърът разполагаше със зона за посетители, наподобяваща зоопарк. В нея видя много повече видове отколкото имаше преди. Това го зарадва, защото показваше, че учените възстановяваха онова, което беше изгубено. Една част от животните и растенията можеха да се намерят и на други планети, но много все още съществуваха само и единствено на Земята.

Жирафите му бяха любими! Онези странни същества приличащи на зебри с дълъг врат. Предишният път Байта се бе засмяла, когато ѝ каза, че вероятно няма да ги бива да играят лимбо. Споменът породи усмивка върху старческото му лице, заедно с тъга.

В енциклопедията на Хари имаше цяла глава посветена на животните. Тя му бе една от любимите за писане и проучване. Той си спомни как веднъж каза на Байта, че косата на майка ѝ прилича на гривата на мъжки лъв. Този път тя му се ядоса, което се случваше рядко.

За следваща дестинация Хари избра „Историческия музей на земната технология". В него можеше да се видят екземпляри от примитивните изобретения на древните хора. Те бяха наредени хронологично, очертавайки, един вид, история на човешката мисъл и креативност.

Старецът си спомни изненадата на Байта, щом видя колко дебели били техните телевизори. Някои от тях достигаха цели пет сантиметра, докато сегашните са по-тънки от лист хартия и могат да се сгъват като салфетка.

Експонатите на старите мобилни телефони все още се намираха на същото място како преди. Първият изглеждаше изключително странно. Предния път Байта го описал като някаква ютия, окачена на стойка с въртяща се поничка, с десет дупки на нея и кабел наподобяващ онези пружинени играчки, които децата обичаха да пускат по стълбите. След него имаше един с твърде малки копчета, а до него друг само с един голям екран и нарисувана полуизядена ябълка.

Зоопаркът и музеят бяха местата, на които Хари заведе Байта по време първата им среща. Двамата си прекараха страхотно и продължиха да се виждат, след няколко години сключиха брак, а след още десетина се появиха и децата им. Двамата бяха толкова млади, когато се срещнаха, едва на тридесет. Днес Хари наброяваше сто петдесет и девет, и знаеше, че няма да стигне до сто и шейсет.

Последната дестинация за деня беше библиотеката с име „Александрия". Тя бе единствената останала по рода си и съдържаше само хартиени книги. В нея можеха да се намерят томове, които ги нямаше никъде другаде. Хари обичаше това място! Най-вече защото то го доведе на планетата, а тук се запозна с Байта. Той бе дошъл да направи проучване, а откри любовта на живота си, което му се струваше някак си поетично. Сякаш търсеше желязо, а намери злато.

В края на деня Хари се завърна в хотелската стая и легна изморен в кревата, оставяйки куфара на възглавницата до себе си. Преди да заспи, се обади на търговеца, от който бе закупил парцел земя в града и му даде последни инструкции.

Утрешният ден щеше да му е последен и той желаеше да го прекара с Байта на мястото, на което се бяха запознали. Той вярваше, че животът му започна истински, едва когато се запозна с нея. Преди той беше просто един не толкова привлекателен историк, който постоянно завираше носа си в прашните книги от едно време, отказвайки да живее в настоящето. Байта винаги го подкрепяше в работата, но също така и отвори очите му за настоящето. Научи го да спира и да се наслаждава на красотата на пролетните цветове, на песента на птичките и радостта на играещите деца. Запозна го с приятелите си и му помогна да обикне разходките навън, докато преди си стоеше цял ден в офиса. Да, той се роди отново, може би по-истински, там, когато се запозна с любовта на живота си! Нима имаше по-добро място, на което да посрещне и смъртта си?