Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 8

Здрасти Бил!
Така реших да ти пиша направо сега- вечерта ,и да ти  разкажа всичко от днес,след като съм го обмислила и съм измислила остроумни и саркастични вмятания и шеги.
И така започвам.

Станах,разтрих главата си,която туптеше сякаш в нея беше сърцето ми ,а не мозъка и се запътих със залитане към кухнята,за да приготвя закуската.
Извадих от хладилника първите неща,които видях(кашкавал и фъстъчено масло) и започнах да правя сандвичи ,мислейки си все още за снощи.

Чувствах се ужасно. 

Оказваше се ,че не знам нищо за баща си. Дори не можех да предположа ,че Карен ще е... такава.

А за Мия... странното беше ,че бях прекарала само два дни с нея ,а ги чувствах повече.

Стига!

Вече ставах сълзлива като сапунките, които татко и Линк гледаха.

Кашкавалът ми свърши.

Обърнах се с ругаене да взема още, когато вратата зад мен се отвори.

-Добро утро!-избоботих и грубо стоварих кашкавала на масата.

Чух тих смях. Вдигнах глава и ... видях татко, Мия и Карен да седят на вратата и да се хилят. -Ъъъъ ... -примигнах няколко пъти, опитвайки се едновременно  да асимилирам, че Карен и Мия са тук и да разбера на какво се смеят.

Не се справих добре с първото ,но за второто...

Бях със старата си омачкана пижама на райета, с разрошена коса и фъстъчено масло около устатата (понеже колкото и да бях сдухана за ядене място винаги имаше.).

-Добро утро!-поздрави Карен и се приближи към масата.-Какво е това?-и преди да успея да я спра тя взе един сандвич и отхапа голяма хапка от него.

Лицето и се изкриви,но тя го сдъвка и глътна.

За момент чаках да падне на пода с пяна на устата и отново да трябва да ходим в болницата заради хранително отравяне,но тя само се усмихна и каза:

-Това е ... интересна идея.

-Не струват нали?-изтърсих преди да се усетя.

Карен примигна и в следващия момент смеха на Мия и татко огласиха стаята,докато Карен се опитваше да се сдържи.