Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 50

С огромни благодарности на usmihnatata. 

Страхотна си!

________________

Здрасти, Бил! (Да бе, Тос, много оригинално! Защо не вземеш направо да го питаш "Как си, какво правиш освен да търпиш живота ми?")

Все едно. Пак ще те тормозя. Все пак аз съм Тос, какво очакваш?

Нека тормоза започне сега! (Тук може би трябваше да държа микрофон, но все тая. И така става.)

Събудих се за училище както всяка нормална сутрин. Или по-скоро сутрин в стил Тос. Да, така е по-добре. Облякох набързо някакви дрехи и слязох долу в кухнята.

По принцип слязох там с намерението да закусвам, но съдбата вече ми беше приготвила нещо друго. Линк ръфаше вестника на баща ми, който спокойно можеше да падне на колене и да се моли на всички съществуващи богове да си прочете клюките.

А аз какво?

Запревивах се от смях и стреснах Линк. Той пусна вестника и дойде към мен. И докато още си се смеех, той ми гризна палеца на крака! Извиках от болка и се закуцуках към стълбите докато миловидното ми порче беше все още на палеца ми.

Само как болеше!

- Тос! - провикна се баща ми.

Какво иска, нали си получи вестника!

- Какво? - извиках на свой ред и изохках веднага след това.

- Нали Линк няма да идва с теб на училище?

- Разбира се, че не - Е, поне не ми се кара за онзи ден.

- И няма да се виждаш с онова хлапе, как беше... Фас?

- Фин, татко.

- Все едно. Няма да се виждаш с него!

- Хубаво! А сега може ли да закусвам?

- Само ако откачиш Линк от крака си!

- Няма да е зле да ми помогнеш!