Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 27

-По дяволите!-беше последното, което успях да изрека преди върху мен да се стовари хипервентрилиращата, пищяща Мия.

-Кажи ми ,кажи ми, кажи миии!!!-крещеше тя в ухото ми, докато се опитвах да стана от земята.-Тоссс!!!

-Чух те!-писнах на свой ред и рязко я избутах от себе си.-Проклето същество.-измърморих.

-Да, все едно, разкажи ми какво стана!-тя заподскача около мен като навита на пружина.

Имах чувството ,че това момиче е на слънчеви батерий, колко по-ярко грееше слънцето, толкова повече енергия имаше тя.

-Добре, добре.-въздъхнах и пригладих косата си.

-По между другото новата прическа много ти отива. Не знаех ,че баща ти става за фризьор.-избъбри тя и бръсна един кичур.

-Не става.-казах и тръпки ме побиха при творението на скъпия ми татко.

-Ами?-Мия примигна объркано.

Озърнах се из изпълнения с любопитни очи коридор.

Нямаше да стане така.

-Ела.-дръпнах я към една от терсасите, надявайки се на малко усамотение. –Та ,прическата ми, колко и невероятно да звучи, я направи Фин.

За момент Мия примигна няколко пъти ,след което още няколко и накрая просто отвори уста.

О, колко приличаше на кукличка, изненадана ,но кукличка. Направо ми идеше да я смачкам в голяма прегръдка.

А дали щеше да ми даде и да я преоблека и да я гримирам. И може би щях да успея да направя нещо с тази нейна коса...

-Ти серизоно ли?-изтръгна ме от мислите Мия.

Изглеждаше така сякаш и бях казала ,че със Синди сме се сприятели.

-Дам.-кимнах с глава доволна, но в този момент звънецът би.-Стига де.-изпъшках и се приготвих да тръгна към класната стая.

-Никакъв шанс.-изведнъж бях спряна от малкото, русо, войнствено човече пред мен.-Разказвай. Сега.-изръмжа тя заплашително.

-Ами отсъствията?

-Аз ще се оправям с това.-появи се хищническа усмивка на лицето й.

Започнах да й разказвам, чудейки се как може дори страшна да ми идва да я изям.

------------

Новата глава!

Надявам се да ви хареса и се надявам да не ви отегчавам, и благодаря на всички читатели! Безценни сте ми!

Забавлявайте се хора!