Трудно е да си Тос (Завършена)

Глава 36

-И Мия гледай да не трябва да те прибирам от полицията като последния път.-Карен погледна предупредително начумереното същество до мен и я удари зад врата със силен плясък.

-Ясно мамо!-Мия бързо изскочи от колата (явно беше свиканла с това) -А сега тръгвай преди да са те видели и да трябва да те влача с мен.- тя се огледа притеснено между колите, след което огледа и майка си, която в момента изглеждаше много по-добре от нас двете.

Как съществуваха такива хора не знаех...

Сякаш специално изляти в калъп в някой завод и след това пуснати из населението, за да го депресират и отказват от яденето на шоколад (наистина обмислях това (неееее... едва ли щеше да се случи)).

-А на теб.-обърна се със сериозно изражение Карен, а аз се присвих на седалката от уплаха.-Приятно изкарване миличка.-тя се ухили широко и ми намигна съзаклятнически, докато Мия се направи,че си бърка в гърлото.

И май Карен го забеляза...

Затова бързо извадих фалшивата усмивка, целунах я звучно по бузата за отвличане на вниманието и скокнах навън , махайки за довиждане докато затварях вратата.

-Дано схване намека.-казах през зъби на Мия.

-Винаги схваща, но никога не го изпълнява.-каза тя и ме дръпна из колите, докато усещах соколския поглед зад нас.

Защо ли не се съмнявах, че щеше да извади бинокъл да ни следи докато влезем в къщата....

Горката Мия.

Чудех как беше оцеляла толкова дълго време с този постоянен надзор.

Все едно татко да ме следи постоянно. Е чак тогава горкия сигурно щеше съвсем да полудее като ме видеше какви ги маистория.

Приближавайки къщата започнахме да чуваме бумтящата музика и тийнейджърите дерящи се да пеят на нея.

Знаех как изглеждам( доста прилично), Мия беше до мен, вътре щеше да бъде компания, която познавах и беше приятна, но!

Усетих как гърлото ме стегна, каишката на обувката ме обиваше, сърцето ми притеснено препускаше, гърбът ми усещаше лекия ветрец, и цялата бях настръхнала и се потях като в дебелариум.

Късно ли беше да се върна при Карен? Предполагам още беше на паркинга и ни следеше. Сто на сто щеше да е радостна да си ме закара вкъщи. Даже да ме заключи в стаята.