„Това не може да ми се случва" – промърморих докато търсех бялата риза, която бях сложил незнайно къде. Не, че не исках да прекарвам времето си с Хари, но това беше прекалено. Така той щеше да се разпорежда с мен, а баща му щеше да бъде спокоен, че той е в добри ръце. Сериозно, къдрокосия беше на седемнадесет, а се налагаше аз да му бъда бавачка?!
- Най-накрая. – въздъхнах с облекчение щом намерих това, което търсех. Набързо обух черните прилепнали дънки и облякох бялата риза. Оставих косата си да пада свободно, тъй като не ми се занимаваше с нея. Взех телефона и портфейла си и излязох от стаята. Имаше още около пет минути и не мислех, че Хари се е оправил толкова бързо. Не разбирах колко време му трябва, за да се облече и просто да излезе.
Времето се разваляше и очаквах скоро да завали. Нетърпеливо започнах да обикалям напред-назад, тъй като не обичах да чакам. След може би цяла вечност видях приближаващата фигура на момчето и спрях на едно място, вече успокоен от евентуалното му присъствие.
- Не ме чака много, нали? – попита ме, а го изгледах невярващо.
- Не, разбира се, само десет минути повече. – казах саркастично, а той мина покрай мен и тръгна към мерцедеса, който не исках повече да доближавам. Спрях, защото нямах намерение да се качвам в колата, но това явно го подразни.
- Хари, може ли да отидем с другата кола? – попитах, а той повдигна въпросително вежди. Реших да изпреваря въпроса му. – Не мога да се кача отново там.
- Тогава иди и вземи ключовете за range rover-а. – заповяда и ми обясни къде да ги намеря. Върнах се в къщата и ги открих на съответното място. Не исках да бавя къдрокосия повече затова побързах да изляза отново навън. Той се беше облегнал на автомобила и разглеждаше нещо на телефона си. Приковах вниманието му с присъствието си и побързахме да се качим в колата. Бях почти закопчал колата си, когато погледа ми попадна на нещо странно във визията на Стайлс.
- Какво е това по лицето ти? – попитах го и впих погледа си в лицето му.
- О, това е пудра. – каза небрежно и махна с ръка. Закопча колана и прибра телефона си.
- И защо ти е? Мислех, че само момичетата си слагат това нещо по лицето. – попитах го като все още недоумявах защо му е да го прави.
