- Какво искаш да знаеш за истинският Хари? – въздъхна.
- Не знам, ти би могъл да разкажеш нещо за себе си. Знаеш, че приятелите си споделят.
- Да, приятелите го правят, но не и тези като нас. Те просто се наслаждават на времето си заедно.
- Прав си. Но все пак си мисля, че не можем да бъдем убедени в това, тъй като не знаем нищо един за друг. Бих искал да те опозная, ако ми позволиш. – прибавих последното, за да не се чувства задължен да го прави. Все пак щях да разбера истината. Трябваше. Ако смятах да се впусна в това с надолу главата поне трябва да знам в какво се забърквам. Предполагам, че вече е късно за това. Аз не само признах чувствата си към Хари, но и го направих пред себе си, което беше най-важното. Нямаше връщане назад. Не и за нас. Не и за мен.
- Ще ме намразиш. Ще ме намразиш заради това, което съм всъщност. – чух го да прошепва и се облегна на таблата на леглото. Думите на Адам все още се въртяха в главата ми, но не исках да му вярвам. Можеше ли Хари да е толкова лош колкото го описва баща му? Родителите винаги защитават децата си. Е, поне в повечето случаи. Но Адам беше сериозен докато го казваше. Личеше си, че държи на Хари, но просто беше наранен от постъпките му. Каквито и да са били те. Факта, че се е променил, когато ме е срещнал не променя нищо. Може би доказваше само това, че Хари има и друга страна, която избягва да показва. Но защо? Имам предвид, че той е прекрасен. Трудно е да кажеш, че зад това излъчване се крие дявол.
- Няма да те намразя. –уверих го и посегнах да хвана ръката му. Той разшири очи и преплете пръстите си с моите. – Можеш просто да ми кажеш. Ще те приема такъв какъвто си, защото те обичам.
Ето, казах го. За пръв път го признавах пред някого. И то след толкова кратко време. Беше ли минал месец откакто дойдох тук? Относително е. Да, в началото не го харесвах, както и той мен, но ето, че се случи. Не мога да повярвам, че това се случва с мен. След толкова години. Вече съм на двадесет и четири и се обяснявам в любов пред момче. И най-лошото от всичко е, че мисля всяка една дума. Чувствам го.
- За пръв път ми казват, че ме обичат. – ето това заболя. Може би за него беше трудно да го каже, но аз определено се почувствах зле от думите му. Как е възможно някой да го мрази? Той си има всичко- голямо семейство, слава, пари, нормален живот. Но дали това означаваше щастие? За мен определено не е. Предпочитам да не притежавам нищо от тези неща пред това да съм самотен и неразбран дори от себе си.
