Събудих се в празната стая и се огледах наоколо. С поглед търсех нещо, което да ми подскаже, че снощи не се е случило нищо нередно. Нямаше разпилени по пода дрехи или пък изпочупени бутилки от алкохол, но мислите ми ме върнаха отново няколко часа назад, припомняйки ми, че всъщност се случи нещо.
- Докосни ме. – дрезгавият му глас прозвуча.
- Просто го направи. Имам нужда от това. - промърмори с все още затворени очи. За втори път се поколебах, но преди да съм взел правилното решение пръстите ми вече преминаваха по настръхналата му кожа. Стон се откъсна от устните му, а той наклони глава леко назад, оставяйки се на докосването ми. За пореден път тази вечер оставях глупавото желание да ме превземе.
- О, Лу. – Хари потрепваше, когато преминавах с пръсти надолу и нагоре по кожата му. Защо изобщо стоях тук въпреки всичко и го карах да се чувства... добре? Не ми харесваше накъде отиват нещата още повече щом чувах стоновете, които напускаха устните на къдрокосия. Личеше си, че това незначително действие му харесва, но какво ще стане после? Какво ще стане, когато излезем от тук? Знам, че утре няма да помни нищо от това, но аз определено щях. Не знаех дори какво да кажа. Трябваше ли изобщо да казвам нещо след всичко това? Той ясно заяви, че не ме иска в живота си. А ми обеща. Обещаваше ми, че няма да ме остави, че знача нещо за него. Как може да изиграе толкова добре ролята си? А аз как можех да се връзвам на лъжите му? Не можех дори да прикрия желанието си той да бъде с мен. Иска ми се да го убедя по някакъв начин, че не го искам в живота си, въпреки да не е съвсем така. Иска ми се да знае, че го мразя и че не е успял да ме нарани, въпреки че и това направи.
- Не разбирам дори защо сега си тук. – чух Хари да промърморва. Защо ли? Може би, защото прекалено много ми пука за теб, а ти не го заслужаваш. – Казах ти, че не можем да сме заедно, а ти все пак ми помагаш. Защо?
Ето ни отново. Знам, че съм прекалено наивен, за да тая още надежди, но няма как да залича чувствата си. Дори и да са несподелени какво толкова? Да, ще се измъчвам. Да ще се питам какво би могло да бъде, ако поне бяхме опитали. Да, ще се измъчвам докато накрая не си тръгна от тук, а може би и след това. Но няма да спра да го обичам. Това е ужасната истина- позволих на някакви си чувства да ме променят.
