I Found The Good In You [ Harry Styles fanfiction ]

Prologue

Потта течеше на ситни капчици по челото ми. Дишах на пресекулки в очакване да ни открият и заловят. Знаех, че всеки момент ще се досетят къде сме се скрили и край с нас. Краката ме боляха от дългото тичане и бавно се плъзнах по стената и седнах на циментовия под. Температурата се покачваше с всяка секунда и имах чувството, че стените ме притискат в малкото пространство. Затворих очи и облегнах главата си на стената. Усетих, че и Хари кляка до мен. Нежно хвана брадичката ми, като ме накара да го погледна. В очите му вече не откривах същата искра, в която се влюбих. Преди бяха искрящо зелени, докато сега бяха черни. Личеше си, че и той се притеснява.

- Катлея...- започна несигурно той.- И двамата знаем, че...че нямам шанс, да оцелея, но ти имаш...

- Не...- прекъснах го шепнешком аз и усетих горещи сълзи да се стичат по лицето ми.

- Чуи ме Лея...- за миг спря и си пое въздух, като продължи с треперещ глас.- Трябва...трябва да ми обещаеш нещо...

Несигурно кимнах и се загледах в лицето му, опитвайки се да запомня всяка част от него. Тогава през съзнанието ми като на филм преминаха всички наши щастливи и тъжни моменти. Всяка наша целувка, всяко негово докосване. Все неща, които никога нямаше да забравя и при спомена за тях винаги се усмихвах. Но не и сега.

Той отмести погледа си от лицето ми и го премести върху пода. Личеше си, че му е трудно да го каже. Пусна брадичката ми и започна да говори:

- Те искат мен, не теб. Затова трябва да ми обещаеш...трябва да ми обещаеш, че щом ни открият ще бягаш. Ще бягаш и няма да се връщаш и...

- Не...не мога да ти обещая.- Казах шепнешком, като започнах да клатя глава в знак на несъгласие. Отново усетих сълзите да мокрят бузите ми. Той вдигна погледа си от земята и го заби в лицето ми. Очите му бяха зачервени и влажни. Хвана едната ми ръка и започна да прави успокоителни кръгчета с палеца си, а с другата изтри сълзите ми.

- Трябва...трябва да ми обещаеш. Обещай ми, че ще се върнеш в Бирмингам и ще продължиш живота си без мен...че ще ме забравиш и никога...- пое си дъх и продължи.- Никога да не се връщаш да ме търсиш.

Погледнах го умолително. С очи го молех да не ме кара да обещавам такива неща, но той ме гледаше настоятелно и очакваше отговора ми.

- Винаги има надежда- прошепнах с пресипнал глас.

- Не и този път Лея...не и този път- каза шепнейки и отново ме погледна- Обещай ми..- каза той, а аз стоях и го гледах сякаш бях загубила дар слово.- Моля те...трябва да знам...- започна с треперещ глас, но спря за момент и продължи уверено.- Трябва да знам, че каквото и да се случи сега, ти ще си в безопастност, далеч от всичко това. Затова трябва да ми обещаеш.

Ръцете ми започнаха да треперят. Не можех да повярвам, че това беше краят. Той напълно бе загубил всякаква надежда и се беше предал. Винаги успяваше да намери начин, винаги. Но не и сега.

Загледах се в лицето му, което блестеше от потта и бе осветено от леката лунна светлина, идваща от малкия прозорец. Колкото и сили да ми костваха, колкото и да не исках да го правя, кимнах. Той изглеждаше видимо облекчен, но не напълно.

- Кажи го- каза той и хвана и двете ми ръце в своите.

Аз си поех дълбоко дъх и прошепнах:

- Обещавам да бягам и да не се връщам.

В следващия миг се чуха, приближаващи се викове и тежки стъпки, а вратата бе рухнала на земята.

♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢♢

Хей хора! Реших да пробвам нещо ново и ако ви звучи интересно и ви харесва, коментирайте и гласувайте, за да знам дали има смисъл изобщо да я започвам. И отново, ако ви е харесало си изкажете мнението в коментарите, това е изключително важно за мен❤!