I Found The Good In You [ Harry Styles fanfiction ]

Chapter 2 ● The boy with the british accent

Излязох на балкона като при контакта на студените плочки с краката ми, леко изтръпнах. Затворих вратата и седнах на един дървен стол. Имаше лек ветрец, който от време на време подухваше и махаше кичурите коса, паднали пред лицето ми от хлабавата опашка. Беше пълна тишина и единственият звук идваше от тракането на климатика на съседите. Мракът беше обгърнал града.

Входът на блока ми се намираше в затънтена уличка без изход. Доста често вечер там се събираха пияници и бездомници. Когато се случеше да се прибера по-късно, винаги се страхувах, когато минавах от тук, но напоследък не идвахо толкова често.

Докато си мислех, изведнъж чух някакви гласове. Първоначално си помислих, че просто минават по улицата, но в последствие осъзнах, че не е така.

"Кой е навън по това време?!" - помислих си. Станах от стола си и предпазливо се приближих към парапета. Бавно погледнах надолу. Имаше два силуета, но не ги виждах много ясно. Светлината, идваща от уличната лампа, не беше достатъчна, за да ги видя. Бяха в малката уличка пред блока и разговаряха. Не ги чувах добре, но по гласовете можех да разбера, че са мъже. Наведох се още малко надолу. Единият имаше ясно изразен британски акцент. Изглежда не е от тук. Чувах само накъсани думи и изречения като: "Някога да съм те лъгал" и "Това е най-добрата ми стока".

Веднага ми стана ясно, че става дума за нещо нелегално. Иначе защо да се виждат в три през нощта и да говорят за стоки и такива работи? Защо да не се видят през деня като нормалните хора, ако нямат нещо, което крият и не искат никой да разбира?

Единият се огледа, за да се увери, че са сами и кимна на другия. Тогава мъжът с британския акцент извади едно куфарче. Другият го взе от ръцете му и се усмихна на видяното вътре. Какво ли има там? Нищо не мога да видя. Леко се надвесих още малко, но с крака ми бутнах една саксия и тя изкърца при плъзгането по плочките. Като по команда, мъжът с британския акцент веднага вдигна глава и погледна нагоре. Към моята тераса. Към мен!

О, не! Видя ме! Другият мъж продължаваше да разглежда съдържанието на куфарчето, докато този стоеше и ме гледаше. Веднага клекнах и се облегнах на парапета. Имах късмет, че не беше на дупки, ами представляваше нещо като стена и можех да се скрия, без да се виждам.