I Found The Good In You [ Harry Styles fanfiction ]

Chapter 11 ● Please, don't do this

КАТЛЕЯ

Докато се осъзная какво се случва, вратата се отвори. В стаята проникна лъч светлина, идващ от коридора. Погледнах в негова посока и там, облегнат на рамката, стоеше Хари. Изправих се в седнало положение.

- Трябва да тръгваме. Веднага- казва.

- Добре, след малко идвам- отговарям, а той кимва и излиза.

Стаята отново потъва в мрак. Отново се замислям за съня си. Защо изобщо сънувах това? Защо целунах Тайлър и в последствие той се превърна в Хари? Това не е нормално. Тайлър ми е гадже, за бога. Защо изобщо сънувам как се целувам с Хари? Това няма никаква логика.

Ставам от леглото и го оправям. Взимам пижамата си и лъкатушейки стигам до вратата. Натискам дръжката и я отварям. Навлизам в коридора и се оглеждам. Хвърлям последен поглед на черната врата и тръгвам към стълбите. Щом стигам поглеждам надолу и все още пресния спомен ме поваля. Как падам, как той ме хваща и след това за малко да ме целуне. Разтърсвам глава, за да се отърва от него.

Въздъхвам и слизам надолу. Оглеждам хола, но Хари го няма. Да не би да е отвън? Най-вероятно.

Отивам до един от прозорците и леко дърпам завесата, колкото да видя улицата. Пред сградата изрисувана с графити срещу дома му, стои той и още едно момче. Говорят за нещо. Защо по това време си говорят? Той маи си има правило "Срещам се с хора само през нощта".

Не мога да разбера за какво дискутират. Разговарят спокойно и не виждам някой да носи куфарче със "стоки". Чудя се дали да отворя прозореца и да се опитам да чуя, но ми се струва лоша идея, защото именно това любопитство ме докара до тук.

Тогава той поглежда към мен, сякаш усетил присъствието ми. Веднага дърпам обратно завесата макар и да знам, че ме видя. Как винаги успява да ме усети когато го наблюдавам? Това се нарича набито око.

И тогава си спомням за разговора ни в колата, когато ми каза, че с времето се е научил да разбира кога хората са искрени и кога не. Тогава се замислих на какво може да се дължи това. Накрая заключих до две становища: или, че се дължи на бизнеса, в който е замесен, или, че е имал трудно минало. Или и двете. Но имам чувството, че има и още нещо, което не прозрявам. Че има нещо по-тъмно и по-мрачно, което крие. Може би прекалено много се замислям върху нещата и въображението ми не спира да измисля и премисля нови и нови варианти, но не мога да се отърва от чувството, че нещо пропускам.