I Found The Good In You [ Harry Styles fanfiction ]

Chapter 8 ● They're already in your apartment

КАТЛЕЯ

Не спирах с отчаяните си опити да се бунтувам, макар и винаги безуспешни. Удрях го с юмруци по гърба, но не реагираше. Просто продължаваше да си върви на някъде, оставяйки ме в неведение относно дестинацията ни. Опитвах се на няколко пъти да го ритна в корема или в слабините, но винаги затягаше хватката си около краката ми, с което успяваше да спре жалките ми опити да се освободя.

Не спирах да му задавам въпроси от сорта на " Къде ме водиш?" , "От какво ме спасяваш?" или " Кой идва за мен?", но той или не ми отговаряше или казваше, че за мен ще е по-добре да не знам.

Няма право да го прави, защото това засяга живота ми и е длъжен да ме уведоми. Но защо пък да му вярвам? Той дал ли ми е основание да му имам доверие? До колкото си спомням, в предишните ни срещи той ме заплашваше, а сега изведнъж взе да ме спасява. Изобщо не ми звучи логично. Най-вероятно ме баламосва. Почти съм сигурна, че не ме спасява от нищо. Просто ме отвлича, за да ме убие, както ме и заплашваше по-рано. И сега паниката започна да ме превзема.
Ами ако наистина е така? Ако ме води някъде за да ме убие, а това със спасяването е просто прикритие?

Докато мислех забелязах, че бяхме стигнали до някакъв джип. Отвори предната врата и внимателно ме настани на предната седалка до шофьорското място. До колкото знам при отвличанията хвърлят заложниците на задните седалки или направо в багажника, а той ме постави на предната седалка. Това е странно. Може би беше искрен когато каза, че ме спасява и...Не! Това е просто прикритие, за да си помисля, че няма такива намерения. Сигурна съм.

Затвори врата ми и тръгна към своята. Сега е моментът! Посегнах към дръжката, но тъкмо преди да я натисна, за да я отворя, се чу щракване. Заключи вратите. Видял ме е. Тихо изпсувах и погледнах към него. Той си отвори вратата и влезе като запали колата и миг по-късно потеглихме. Направих се, че не съм забелязала, че е затворил вратите, защото иначе ако разбереше за плановете ми за бягство щеше да вдигне мерките и край. Макар и вече да беше свидетел на един, но успя да го предотврати.

Погледнах през прозореца, за да мога да се ориентирам горе-долу къде се намираме. Преминахме през няколко тъмни непознати за мен улички. Озъртах се, за да видя нещо, по което да се водя относно местоположението ни, но не откривах нищо.