Поредният, все така познат ми до болка, старт на седмицата. Изправих се бавно от топлото легло , но умората сякаш ме бе обзела напълно. Не намирах силите да отворя очи и да стана с позитивната си нагласа. Вчера се прибрах доста късно, като се имаше предвид колко много работа се бе натрупала. Маделин ме бе накарала да дам буквално всичко от себе си. Ако целта й бе да изцеди и последните ми сили, то тогава я бе постигнала.
Униформата ми висеше закачена на вратата на големия дървен гардероб , която бе леко притворена. Бялата риза, подбрана с черния клин и мини поличка, очакваха да бъдат облечени от мен всеки момент. Оправих внимателно завивките на леглото и на пръсти се издигнах към вратата на гардероба. Дръпнах закалката от върха и я сложих на табуретката, молейки се наум да не я измачкам.
Похъркване прекъсна разтревожените ми мисли. Обърнах се към източника на звука, срещайки съненото лице на малкия ми брат. Беше гушнал възглавницата си толкова сладко, че ми идеше да го прегърна. Джулиан от друга страна може би щеше да се събуди много скоро.
Влязох в банята да си ударя един душ набързо и след това облякох работното си облекло. Вгледах се в отражението си в старото огледало в ъгъла на малката стая. Шоколадови очи, чипо носле и кестеняви къдрици. Направих си кок и се пръснах с дезодорант. С него се опитвах да скрия нещо. Мириса на мама.
Даже не си спомнях как е изглеждала. Само знаех едно със сигурност- една нормална майка не би изоставила децата си, за да замине заедно с любовника си на някой друг континент.
Поне това ми разказваше баща ми, когато се напиваше. Бутилката алкохол го караше да си излива душата пред мен. Понякога ме бъркаше за майка ми, понеже ми разправяше колко много сме си приличали.
Но той грешеше. Аз никога нямаше да стана такава.
Отворих вратата и тя леко изкърца. За мое щастие момчетата бяха заспали доста добре, та не можеха да ме чуят. Гледайки спокойните им физиономии,се усмихнах и излязох. Взех палтото си от закачалката, и заобувах маратонките си.Излязох през вратата навън, без да закуся.
Не след дълго, бях стигнала до пекарната загледана в табелата, на която пишеше ,,Madelyn's sweet Bakery''. Не че я виждах за първи път. Та за Бога, аз работех тук от 3 години
.
Както винаги аз трябваше да отворя и да почистя. Изкарах ключовете от джоба на полата си и те изщракаха в ключалката на масивната врата, която се отвори с познатото изскърцване, пред мен. Пристъпих напред. Когато дойдох тук за първи път не можех да се насладя на това място. Заведение на два етажа, а отвън красива лятна градина с орхидеи. Най-много обичах да седя там през почивката си. Единственото място, където се чувствах спокойна.
YOU ARE READING
The Marriage Contract
Romance-Омъжи се за мен! -Какво?!-извиках силно-та ние дори не се познаваме!? По инцидент пътищата на две съвсем различни общества се преплитат. Ария Монтгомъри още от малка се справя сама, грижейки се за малките си братя. Когато е на път да изгуби дома си...
