The Marriage Contract

Глава 18

- Т-това... е наше?
Бе празно, на два етажа.
- А, стига ве..- Айдън зяпна
Седях зейнала пред огромното помещение. Очите ми се разшириха. Това бе най- хубавото нещо , което се бе случило в живота ми.. Моя пекарна...Всичко се нарежда толкова добре сякаш съм в приказка. Изглеждаше толкова нереално. Сълза се спусна по розовите ми бузи.
- Хей..защо плачеш? - Майкъл ме прегърна
- От радост..

- А ето го и втория етаж- Джон посочи.
По малко от първия етаж.. Тук може да направим офис и място за почивка.
- Още не мога да разбера какво правим тук- Ванеса се облегна на вратата.
- Знам усещането- Натали промърмори
- Това ще е нашата пекарна- усмихнах им се
- Сериозно?
- Мхм - кимнах преди да напуснем стаята .

Гледна точка на Люк
- Намерете ми най- добрите дизайнери и поръчайте мебелите и витрините от 24 страница на списание ,, Dreaming Sweets"
- Разбрано сър - Франк излезе от колата
Изкарах една цигара от джоба на панталоните си. Вдишах от никотина, който за нула време изпълни белите ми дробове.
- Пушенето убива..- Андреа ме побутна
- Сякаш и ти не го правиш понякога - игнорирах я и отворих прозореца.
Телефонът ми иззвъня на малката кафява масичка. Взех го и натиснах зелената слушалка.

- Здравей- отвърнах- обаждам ти се да ти благодаря
- Всичко за моята годеница- Люк отговори - пристигнаха ли хората от фирмата за интериор?
- Да..- промълвих - Люк наистина благодаря за всичко.. Аз... Някой ден ще върна жеста.
- Няма нужда в момента ти ми помагаш. - каза
- Къде се намираш..- изчервих се- исках да се видим..
- Виждам, че сте приключили с боядисването - изненадах се на думите му - усмихваш се, приятелите ти се радват..
Оставих телефона на малката бяла масичка за кафе и излязох през вратата. Имаше паркирана още една лимузина зад тази, която кара Джон. Вратата се отвори и оттам се затича Андреа. Светло- розовата и коса бе вързана сладко на две опашки. Бе облечена в сини дънки, розов потник и кецове.
- Ария!!- прегърна ме радостна - как си мила?
- Благодаря, добре- отговорих - а ти как си?
- Великолепно както винаги - подскочи щастлива- милото ми братче, можеш да излезеш, няма от какво да се срамуваш.
Люк се появи зад сестра си . Сините му очи, се запаметиха в съзнанието ми . Хвана ме под рамо, което накара сърцето ми да подскочи. Имах чувството, че се познаваме от толкова дълго време. Какви чувста изпитвам към него?
- Ария лъжеш се. - вътрешният ми глас проговори - той не изпитва нищо към теб..

Съжалявам, че се забавих с тази глава. Просто съм болна от летен грип :( Дано ме разберете