The Marriage Contract

Глава 29

- Ти си онази фотографка Лив Спенсър! - извиках на глас - с какво право ни шпионираш?
- Уволниха ме. - въздиша - това е единствения начин да си върна работата!
- Аз ще ти платя повече и ще ти предложа добре платена работа - отговорих - доволна?
- Да..- отвърна малко несигурно - та каква е тази работа?
- Ще работиш в пекарна - отговорих - плаща се повече от добре, добри колеги, спокойна работа, почивки..
- Точно такова нещо търся - каза червенокосата - та кога започвам?
......
Слязохме на летището. Представих Лив на Люк като моя приятелка и той се съгласи. Джон ни взе с лимузината и оставихме Лив пред пекарната. Дадох и адреса за връзка, ако има въпроси за работата и тя се съгласи без проблеми.
Слязох от превозното средство и отворих вратата на имението. Люк ме държеше за ръка, защото малко ми се виеше свят от тези дълги завои.
- Ария ! - Андреа се затича по стълбите и ме прегърна - знаеш ли колко много ми липсваше!!
- И ти ми липсваше! - отвърнах
- Како!! - Крис и Джулиан ме прегърнаха.
- По по лека все пак..- Люк замалко да ме издаде и го настъпах за да се усети - Нищо..
Вечерята.. Щяхме да кажем хубавите новини и как щяха да реагират всички. Качих се по стълбите на път за нашата стая с Люк. Да, вече бе и негова, разбира се. Изморена от дългият полет, се проснах на леглото за малка дрямка.
- Ще отида да съобщя на Елиз и майка й за вечерята - Люк се провикна преди да напусне стаята.
- А аз трябва да се обадя на приятелите си. Бръкнах замислена в джоба на клина си, но телефона ми го нямаше? Станах внимателно и започнах да разравям куфара. И тук го нямаше? Сетих се, че го бях изпуснала на Бахамите. Невероятно! Просто фантастично! Излязох от стаята. Тук някъде трябваше да има домашен телефон . Попитах Елиз и тя ми каза, че има в кухнята. Тръгнах натам и внезапно някакво момиче се блъсна в мен. Храната, която носеше изкапа отгоре цялата ми рокля.
- А-а-аз много съжалявам - момичето се разплака - м-моля ви не ме уволнявайте!
- Защо да те уволнявам? - изненадах се - аз бях невнимателна. Извинявай.
- Аз съм виновна - поклати глава
- Как ти е името? - попитах я.
- Мелиса- черносата продума - една от помощник готвачите тук. Много съжалявам мис Ария. Ще изпера дрехите.
- Няма нищо - отвърнах - не е нужно. Сама ще си ги изпера. Случайно да знаеш къде има телефон?
- Зад вас - посочи и се обърнах.
Засмях се и й благодарих. Обадих се в пекарната и зачаках отговор.
- Пекарна Sweet Treats на телефона, Ванеса говори с вас, слушам! - чух гласа на чернокосата ми приятелка и се засмях.
- Аз съм Ария - отвърнах
- Арииииии!! -- щеше да ми спука тъпанчетата - върна ли се? Много ни липсваше!
- Върнах се, да - отговорих - слушай, правя специална вечеря. С Люк искаме да споделим нещо.
- Разбира се, че ще дойдем - зарадва се - а междудругото имаме нова сервитьорка. И познай коя е?
- Лив Спенсър? - попитах
- Как позна? - засмя се.
- Аз съм медиум - изхилих се - всъщност аз я наех.
- Моля?!- изглеждаше шокирана- как я намери?
- Дълга история - отвърнах - аз трябва да затварям. Ще се видим на вечерята. Тя ще се състои в 8:00 този път.
- Добре, чао!! - затворих
Цялата лепнех. Изкачих стълбите и влязох в банята. След като се изкъпах облякох къси панталонки с потник и си легнах за лека дрямка.

Благодаря ви страшно много за подкрепата и хубавите коментари! Невероятни сте! Заслужавате всички да ви нагушкам едно хубаво. Остава малко до края на историята.. Надявам се да ви харесва! Обичам ви ♡~♡