Корица: steladesi
Война между черното и бялото. Толкова различни, но нали знаете?! Различията се привличат.
Джъстин Бийбър, 19 годишен, неопитомен, обича да си играе. Но за него играчките бяха момичетата. Момчето преживява тежко детство. Миналото...
Аз: Какво си мислиш, че правиш? Джей: Оо, моля ти се! Знам, че го искаш. Харесваш ме отдавна. Знаех го. Аз: Махай се! Джей: Няма!
Отново ме хвана, доближи се и отново ме целуна. Отвърнах му. Но защо, по дяволите му отвръщам?! Сякаш имаше власт над мен. Мамка му, имаше уникални устни.
Отново се отдръпнах. Този път отидох до вратата и я отворих. Посочих му с пръст да излезе. Джъстин облече блузата си. Само въздъхна и дойде до мен:
Джей: Харесва ти, нали?!- отново ме целуна. Аз: Стига! Махай се! Джей: Отговори ми! Аз: Никога няма да ти го простя! Ама никога!
Избутах го навън и затворих вратата.
Седнах на леглото. Щях да се разплача, ако Селена не беше влязла.
Сел: Какво се е случило? Видях Джей да излиза оттук много тъжен и ядосан. Аз: Просто ме прегърни!
Сел обви ръце около мен, а аз облегнах главата си на рамото й.
Сел: Успокой се! Хей, нали днес щеше да ходиш на фризьор? Хайде, да отидем. Малко разнообразие, пък и ще си отдъхнеш!
Аз кимнах и отново облякох блузата си.
Със Селена излязохме. В асансьора видяхме Раян. Тъкмо излизаше.
Раян: Хей, Деми. Джей каза да ти кажа, че мно...- прекъснах го. Аз: Не искам да слушам за него!
Влязох в асансьора и издърпах Сел да влезе и тя.
Когато стигнахме при фризьора ми, решихме, че няма много да ми променя косата. Само ще я потъмни в корените и ще махнем омбрето.
След 1 час изглеждаг ето така:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
