My Purpose

Всичко ще бъде наред, чу ли?- Глава 40

Замръзнах.
Деми: Повтарям отново. Използвахме ли предпазно средство, наречено презерватив?- беше уплашена.

Как щях да й обясня? Наистина забравих да се подсигуря. И не беше от алкохола, дори пиян- никога не забравях да сложа презерватив. Но... Сега... Как успях да забравя?

Аз: Ами...- погледнах я, прехапвайки долната си устна от нерви и тревога.
Деми: О не. Божичко. Джъстин осъзнаваш ли какво направихме? Бях пияна! Ти също! И сега може би съм бременна... Какво по дяволите, Джъстин? Как така забрави презерватив? - гледаше към мен и викаше. В очите й се заформяха сълзи.
Аз: Деми, Деми, Деми. Не плачи, всичко ще е наред. Моля те, успокой се. Ще се справим. Двамата. Няма да те оставя да плачеш, нито да страдаш. Щом си с мен, повече няма да изпитваш болка. Няма да го позволя.
Деми: Не ми е до успокояващите ти реплики, нуждая се единствено от лекар! Лекар! Разбираш ли? Ако съм бременна? О не... не не не! Пали колата, тръгваме.

Добре, ако не я познавах от толкова много време, щях да си мисля, че вече е бременна. Но държанието й е беше напълно нормално. Ами ако наистина беше бременна. Това щеше да ни довърши. Всички. Нея, мен, приятелите ни, семействата ни. Знаех, че ако случайно се окаже така, тя нямаше да има сили да го махне. Щеше да се съсипе. Щеше да се самоунищожи. Не трябваше да го допускам.

Тогава ми дойде една идея.

Деми: Обличам се и тръгваме!

Излязох от стаята и бързо отидох в моята, за да сложа едни дънки и блуза. Слязох долу, качих се в колата и звъннах на един приятел в болницата. Той беше доктор, правеше почти всичко, израждаше деца, преглеждаше бременни. Общо взето- сега ми беше от полза.
Аз: Ало, Ник, удобно ли е?
Ник: Напълно! Казвай, братле, не сме се чували от доста време.
Аз: Имам малък проблем.
Ник: Какво, ха ха, да не си забременил жена?- засмя се, а на мен не ми беше много смешно.
Аз: Не се шегувай с това точно сега...- изкашлях се, намеквайки, че позна.
Ник: О боже, какво? Джъстин ти... но ти винаги... как...
Аз: Аз... Аз знам. Но сега се нуждая от твоята помощ. Ще дойдем в болницата. Ще я прегледаш и ще й кажеш, че не е бременна, дори да е. Ако се окаже, че е, ще й кажеш, че трябва да дойде някой ден, за да я прегледаш отново, но ти ще махнеш бебето. Така всичко ще е наред. Окей?
Ник: Но Джъстин, няма как да кажа дали е бременна толкова рано. Кога спахт...?
Аз: Снощи.
Ник: Прекалено рано е за преглед.
Аз: Ник, моля те, направи всичко възможно.
Ник: Добре, елате днес. Ще направим опит. Ще й дам да пие едно хапче, което ще направи реакция в стомаха й, ако е бременна. Ако не е, само ще заспи. Реакцията представлява именно, че ще повърне ако има бебе в себе си.
Аз: Това няма да й навреди, нали?
Ник: Не. Само опит.
Аз: Добре тогава. В болницата се дръж сякаш не ме познаваш.