My Purpose

Обичам - Шестнадесета Глава

Дали ме интересуваше ли? Ами честно казано да... Не знам какво се случваше с мен.

Раян дойде в стаята и ме извика да се поразходим.

Раян: Как си?
Аз: Аз съм добре. Но ти?
Раян: Ще я преживея. Ще я забравя!
Аз: Не е толкова лесно.
Раян: Ти постепенно забравяш вече Джъстин...

Това вярно ли беше? Забравях ли го? Наистина ли всички тези години изчезнаха от една друга любов?

Аз: Ами, аз .. аз.. смисъл
Раян: Деми, знам, че го харесваш. Знам, че си влюбена в него от 10 годишна. Знам, така че не ме лъжи.

Не знаех какво да кажа. Беше ме срам. Знаех, че можех да се доверя на Раян, но сякаш не исках. Но по-добре да си призная отколкото да го крия в себе си.

Аз: Ами да! Обичам го, не го харесвам. Чувствам се толкова щастлива, когато съм с него. Чувствам се невероятно... Сякаш, когато го няма аз не съществувам. Той запълва другото мое аз. Успява да ме превърне в нещо по-добро. Когато погледна в очите му потъвам. Виждам дълбокото му сърце. Виждам колко искрен е, когато ми говори. Обичам всяка една част от него. Не разбирам защо! Не знам защо точно него. Не знам защо обичам точно него. Не знам! Не бях изпитвала толкова много болка през живота си. Със всяка една изминала секунда той ме наранява все повече. Обаче само с един негов поглед или с една негова усмивка, той може да премахне болката в сърцето ми. Успява да възвърне щастието в мен. Обичам го!

Вече плачех. Сълзите бързо се стичаха по бузите ми. Сякаш камък ми падна от сърцето. Имах още чувства, които трябваше да разкрия, но мисля, че толкова истина стига.

Раян не знаеше какво да каже. Просто ме прегърна. Аз се сгуших в него и не след дълго заспах.

Гледна точка на Джъстин

Деми излезе от стаята. Аз останах още малко при Сел, когато тя заспа.

Станах от леглото и излязох. Не знаех къде е Деми, но трябваше да я потърся. Ако беше с Раян? Ако са заедно?

Излязох от хотела и тръгнах към брега. Ами да, Раян беше прегърнал Деми, а тя беше толкова спокойна до него. Отидох до тях с бързи крачки.

Аз: Братле?
Раян: Тихо, че спи.
Аз: Нали знаеш какво трябва да правиш?
Раян: Тихо! Да знам!
Аз: Ами добре, но нещо не ми харесва как през тва време, в което трябва да си вършиш работата ти се зарибяваш с Деми...
Раян: Не е вярно! Отивай при гаджето си!