My Purpose

Приятели с привилегии- Осемнадесета Глава

Избутах го и станах от пясъка. Чух го как изпуфтя и той също стана.

Джей: Какво ще правим?
Аз: Сърдита съм ти! Не ми говори!
Джей: Хейй, стигаа...
Аз: Махни се!
Джей: Не можеш да ми се сърдиш.
Аз: Оо, хаха, така си мислиш.
Джей: Ще видим.
Аз: Ще видим.

Тръгнах към хотела, а той след мен, но явно отиде на някъде, защото се обърнах леко и го нямаше. За щастие в стаята още нямаше никой и можеше да си почина преди довечера.

********

Поспах около 1 час. Станах от леглото си и обух дълги дънки, защото с клина щеше да ми е студено. Наметнах горнището си и излязох. Върнах се на плажа и както предполагах Джей беше там.

Аз: Откъде ще намерим голямо одеало, храна, напитки, пръчки за огън...?
Джей: Нали ми се сърдеше?
Аз: Ами да, но трябва да знам дали въобще ще правим този вечерен пикник...

Джъстин не каза нищо. Май му имаше нещо. Приближих се до него и видях, че плачеше.

Аз: Джей, какво ти е?
Джей: Нищо, махни се.

Седнах до него.

Аз: Кажи ми какво ти има. Нещо свързано със Селена?
Джей: Не.
Аз: Ами тогава какво?
Джей: Не знам. Сетих се за някои неща и без да исках пуснах една, две сълзи.

Тръгна да става, но аз хванах ръката му. Той ме послуша и седна отново.

Аз: Джъстин, кажи какво ти има.
Джей: Ами нищо наистина. Замислих се. За баба. Спомних си някои неща и това ме натъжи.
Аз: Оу.- беше единственото, което казах. Баба му бе починала тази година. Когато разбра, той беше съкрушен.

Облегнах се на рамото му, а той ме придърпа през кръста.

Да, не можех да му се сърдя. И знам, че това, което правехме не беше редно. Селена не заслужаваше това. Не знам дали Джъстин смята това нашето за изневяра, или не, но не е редно. Същност какви бяхме ние?

След около 3 минути гушкане решихме да потърсим нужното за вечерта. Отидохме на центъра. Купихме храна и няколко вида алкохол,голямо одеало, на което ще седим и още няколко по-малки, с които щяхме да се завиваме.

Върнахме се на плажа да подготвим всичко.

Джей: Съжалявам.
Аз: За кое?
Джей: За одеве... Не знам защо казах така. Не го мислех. Даже не знам защо правя това, което правя с теб... Сещаш се...- отвори един пакет чипс.
Аз: Да ме използваш? Да си играеш с мен?- попитах, изкарвайки храните и алкохола. Носих хладилна чанта, в която прибрах бутилките бира.
Джей: Не си играя с теб. Нито те използвам. Не знам защо ти се натискам, когато нито се харесваме, нито нищо. - каза доста спокойно, докато отхапваше от малкото парче чипс.