My Purpose

Много си потна, бебчо, влизай да се къпеш - Глава 41

След пет дни

Аз и Хейли наблюдавахме сградата и чакахме знак от Джъстин. Най-накрая звънецът звънна. Аз изтичах до прозореца и се шмугнах в стаята, оглеждайки се дали петимата бодигарда ще ме видят. Хейли беше зад мен. Скрихме се под бюрото и пуснахме записа. Тогава чухме гласа на Джъстин.

Джей: Имаме сделка, Зейн. Купувам организацията, но изчистваш името ми във всички вериги, договори и фирми, свързани с нея. Обещавам, че няма да засягам кариерата ти. Ще ти задам няколко въпроса и искам да ми отговориш.

Зейн: Ще бъда честен. - каза с насмешка.

Джей: Пхаха, дабе.- засмя се.
Зейн: Не, наистина. Виж Джъстин. - за миг прозвуча сериозно.- Единственото, което искам е да не съсипя кариерата си. А тази наркоманска простотия ми пречи. Надявам се, че ме разбираш. Искам да живея спокоен живот, изцяло посветен на музиката.
Джей: Надявам се, че ще успееш.

Усетих напрегнатото лице на Джъстин, макар че не го виждах. Колко егоистично звучеше Зейн. Не знам как Джъстин се сдържаше да не му забие един юмрук, но аз едвам успявах.

Неловката тишина между тези стари приятели бе прекъсната.

Джей: Но защо искаш точно на мен да я дадеш, аз също не я искам.
Зейн: Аз убих Роб, за да мога да му взема организацията, исках парите. Но след това получих достатъчно пари. Роб винаги е искал теб преди мен. Така че, твоя е, искаш или не. Това е товар, от който не можеш да се освободиш. Има договор, който си подписал. Ако го нарушиш, всичките ти провинения ще излязат наяве.
Джей: А твоите?
Зейн: Ти ме спасяваш.
Джей: Какво печеля аз от това?
Зейн: Няма да докосна семейството ти. Нито Деми.

Когато чух името си потръпнах. Хейли докосна рамото ми и ми даде успокоителен поглед.
Джей: Защо уби Раян?
Зейн: Роб го уби. Аз само му помогнах. Пък и ти не спазваше обещанието си, трябваше да си го спазиш. Сега Раян щеше да е жив.
Джей: Защо точно Раян?
Зейн: Да не съм на разпит?
Джей: Съгласи се да ми отговориш на въпросите.
Зейн: Просто Раян беше лесен. А и Алекс трябваше да си отмъсти за откраднатите бижута. Така щеше да има няколко заподозряни. Дори ти. Мислехме, че полицията ще те вкара в затвора. Но уви.
Джей: А защо първия път ми спаси задника?
Зейн: Риб го направи. Аз не бях съгласен.
Джей: Тогава защо ме изнудваш да остана тук? Роб е мъртъв, ти решаваш.
Зейн: Да не мислиш, че ще те оставя да живееш отново прекрасен живот? Ти ми отне всичко, което имам. Няма да те оставя на спокойствие. А тази организация няма да ти го даде.
Джей: Нищо и никога не съм отнемал от теб.
Зейн: Дойде в организацията само за да ме изместиш! Това беше нещото, в което ме бива. А ти ми го отне. След това се запознах с Деми. Харесах я. И ти отново ми я отне.
Джей: Не я намесвай! Никога не си бил влюбен в нея, както аз съм.
Зейн: Когато тя страдаше за теб, ти къде беше? Вярно е, не бях влюбен в нея. Исках да я чукам. И тя бързо се привърза към мен.
Джей: Не си я чукал. -смях се разнесе из стаята. О не...
Зейн: Почти успях.