Глава седма

87 14 1
                                    

Компания Флайбърдс. Птици за всекиго - разчете Венера на една дървена табела до щанда за пощенски гълъби. Писмото за майка и беше натежало в обувката и. Тя го извади.

- Какво ще желаерррте? - попита я един стар мъж с перука, която приличаше на косата на Джони Деп в Карибски пирати. Той приглади мустака си.

- Един пощенски гълъб - усмихна се тъжно тя. - От най - бързите моля.

- Разбиррра се - той се обърна към рафта с многото различни по вид клетки с птици и взе една от стомана. Гълъбът в нея беше стар и опърпан.

- 5 делара - каза пиратът и подаде ръката си напред. Венера се намръщи и погледна към парите в ръката си. Имаше точно 4 останали делара от майка си. Останалите 20 и беше дала принцесата. Тя не искаше да ги използва за себе си , но нямаше друг избор. Не искаше да си представи колко ли се е притеснила майка и за нея. През главата и преминаваха ужасни мисли за това как тя тръгва към Неркит и я търси сама в двореца.

Щяха да я убият.

- Заповядайте - тя преглътна и даде четирите си делара и един от тези Лея. Взе стоманената клетка и се отдалечи от щанда. Отвори вратичката и и гълъбът се покачи на ръката и. Тя мушна писмото в човката му.

- Катаня Кратер - каза тя и помилва шията му. За момент си помисли за Фароу. Искаше отново да седи на него и да рее из облаците , но той на дали би се върнал.

Птичката направи странен звук и полетя, разпръсквайки няколко от старите си сиви пера във въздуха. Стоманената клетка се превърна в прах. Венера продължи пътя си и напазарува поне за 3 дни напред. Щом счупи един от проследяващите камъни на Тристан намери пътя към мотела без проблеми. Зачуди се как ли е изкачил толкова много баири с навехнатия си глезен и се почувства гузно. Все пак тя беше поискала нектара, за да помогне на Фароу и дори за момент не помисли за него. Вината я изгаряше и си обеща, че при първа възможност ще му се извини.

Тя премина през вратата с ресниците, към която водеше последната диря от камъка и се учуди.

Сякаш вътре беше съвсем друг свят.

В голямата холо - трапезария преобладаваха есенни цветове. Имаше шарени килими и много картини, по които по необясними за Венера причини, бяха окачени завеси. Повечето мебели бяха дървени.

The blue pollen/ Синият прашецWhere stories live. Discover now