В Неркит вече бяха изминали 2 месеца. Беше двадесет и шести юни. Лятното слънце напичаше през облаците и правеше градът горещ като пустиня. Столицата отново беше жива. Знатни особи идващи отдалеч крачеха по всяка улица. Повечето се бяха запътили към двореца на Неркит - хората казваха, че там всеки може да намери храна и подслон, но там също беше толкова горещо. Само къщата на семейство Прейърс бе скътана между дърветата и там цареше хлад и хармония.
Тристан Прейърс лежеше по гръб в спалнята си и с една ръка си играеше с пръстите на съпругата си, която беше заспала върху гърдите му. Другата си ръка, той прокарваше нагоре и надолу по голия и гръб и се усмихваше на непринудената и красота.
- Тристан - тялото на Венера се размърда върху неговото. - Спри, моля те...
- Да спра какво? - той прокара пръсти през лилавите и къдрици.
- Да...ме докосваш - простена тя и заби глава в гърдите му. - Не мога да спя...
- Свиквай - ухили се той. - Ще го правя през целия ни живот.
Тя въздъхна.
- Никой не свиква да го обарват сутрин - намръщи се момичето, а той погали пръстена на безименния и пръст с детинска усмивка.
- Леките жени свикват - каза без да мисли той и Венера изсумтя.
- Грешка - тя се подпря на лакти върху тялото му и го погледна ядосано. - Първо: наречеш ли ме лека жена още веднъж ще разбереш как циркаджиите гълтат ножове. И второ: леките жени никога не се събуждат след мъжа. Когато той се събуди, те вече са изхвърчали от дома му с всичките му вещи.
Тристан се засмя и за миг погледна към тавана, поклащайки глава развеселено.
- Защо се смееш, Тристан? Искаш ли да стана една от тях?
- Това никога няма да стане - той обгърна кръста и и за един миг, вече той беше отгоре. - Ти си омъжена за мен. Забрави ли? - той взе ръката и и и показа пръстена, сякаш тя не го беше виждала. Беше ухилен като дете, на което са му купили сладолед.
- Как мога да забравя... - тя се усмихна невинно. Преди два месеца може би си мислеше, че с Тристан няма да се задържат заедно за дълго, но сега беше сигурна, че ще умрат заедно. - Хубаво, печелиш. Не мога да те убия или да те ограбя, защото си ми съпруг. Ще трябва обаче, да ти измисля друго наказание. Ще си платиш за казаното Тристан, уверявам те.
