Пътят беше дълъг и тежък. Лея, Тристан и Венера навлязоха в друга местност. Гората там беше гъста и непроходима. Времето все още беше горещо и задушно, комари хапаха телата им. Бяха на края на силите си, когато навлязоха в Непфиус. За щастие, там неприятностите им приключиха. Беше късно след обяд, слънцето залязваше. Тълпи от хора заобикаляха принцесата, искайки автографи. Тя беше щастлива, че някой отново я забелязва, но в същото време бе изморена и изнервена от пътуването и външния си вид.
- Моля ви - тя рядко използваше тази дума, но не искаше да си създава скандали с обществото. Но те наистина бяха нахални. Бутаха се в нея и я снимаха, сякаш беше природна забележителност. - Имаме нужда от почивка. Знаете ли къде има мотели на близо?
- Шегувате ли се ваше величество? - ахна един изпечен чужденец с риза и шорти на палми и кокосови орехи. Венера се намръщи. Не виждаше нищо смешно в изказването и. Рамото и пареше от болка, а нектарът се беше запилял някъде по пътя. Тя беше принудена да стиска ръката си, която все още бе увита във вече подгизналата от кръв тениска на Тристан. Много от минаващите жени подсвиркваха, когато виждаха тялото му и на нея и се искаше да ги промуши с меча си, както беше направила с паяка.
- Висшата ви прелест заслужава първа класа!
- Естествено - зарадва се на забележителността му Лея, но той всъщност се подиграваше. Тя не изглеждаше добре в цялата тази кръв и чудовищна слуз.
- Нека ви предложим хотел - тълпата се движеше назад, докато те вървяха напред. Бяха като група репортери от досадно предаване. - Тук са някои от най - добрите в Секрея.
- По дяволите! - изпсува силно Тристан, привличайки цялото внимание към себе си. - Трябва да се върна в гората!
- Какво? - обърна се към него Венера. - Но защо?
- Забравил съм картата - въздъхна гневно той. - Когато паякът се появи я изпуснах. Без нея няма да се оправим извън Непфиус.
- Можем да купим карта от тук - предложи русокоската, чиято коса сега всъщност изглеждаше бледозелена.
- О, ние не продаваме никакви карти, включващи територия извън Непфиус.
- Моля?! Какъв е смисълът? - тросна се Венера.
- Е, скритото послание е, че Непфиус е толкова хубав, че никой не иска да го напуска. Затова няма и други карти.
