Пътуването мина учудващо добре и скоро пред тримата пътешественици изскочи табелата на планинския град. Лея оглеждаше с въздишки. Салемия определено беше град на нощта. Улиците бяха осветени и накичени с коледни лампички въпреки, че беше пролет. Навсякъде беше пълно със сергии и се продаваха най - различни неща от книги за Средиземно море до прости пръстени направени от полиетилен. Тристан се оглеждаше трескаво, сякаш беше на щрек, в случай, че някой ги нападне. По челото му бяха избили капчици пот, лицето му беше изопнато от стрес.
- Добре ли си? - попита тихо Венера и го побутна с рамото си. Тристан инстинктивно се опита да затегне хватката си около ръката и, но осъзна, че тя е не е в неговата. Затова бързо я хвана, а после погледна изненаданото момиче с фалшива усмивка, която трябваше да и вдъхне увереност.
- Да - кимна.
По улиците имаше хиляди музиканти, сякаш се провеждаше някакъв фестивал. Тълпи от хора танцуваха странни танци. Всички се държаха празнично настроени освен един човек. Той се движеше леко накуцвайки и хвърляше на всички недоверчиви погледи. Ръцете му бяха отрупани с татуировки, а лицето - с пиърсинги на устните и веждите. Имаше отвратителна рана на челото. През рамото му беше преметнат чувал с хлопащи принадлежности, вероятно оръжия. Разкървавените му юмруци бяха стиснати здраво, а по челото му се бяха образували бръчки от намръщване. Беше плешив, но имаше светло кафява брада, която не пасваше на тийнейджърската възраст, на която изглеждаше. Лицето на Венера се изкриви от омраза щом разбра какво всъщност стиска в юмруците си - черни пера.
Перата от крилете на Фароу. Същите, от които беше дал и на нея.
Тя изръмжа и стисна юмруците си толкова силно, че кокалчетата и побеляха.
- Какво има? - погледна я учудено червенокоското.
- Той - Венера посочи татуираното момче и стисна зъби. - Той е ранил крилото на Фароу. Държи перата му.
Веднага щом Тристан го видя си пое въздух рязко и избута двете момичета в една задънена каменна улица. В края и имаше черна врата с надпис Влез, за да разбереш.
- Какво става? - попита принцесата, която дори не бе обърнала внимание на разговора им.
За първи път.
- Това е ловец - каза едва доловимо момчето. - А това значи, че трябва бързо да се махнем от тук преди да ни е забелязал.
