Every Second We Have

7 • S K Y L E R

***
Той гладува.
Той прерязва китките си.
Той се мрази.
Иска да умре.
Виждаш го в очите му.
Не са само момичетата.
Момчетата също се пречупват.

***

Италик - езика на глухонемите
⚠⚠⚠
Поправих предните глави, но не е нужно да ги четете, защото единствената промяна е, че няма немски и се използва повече езика на глухонемите. Случките са същите. Харлен има проблем с говоренето и разбирането, но когато е написано няма проблем. Затова и в речта му има грешки, но това е само от г. т. на Ембър. От негова гледна точка, неговите реплики са правилни, а на другите грешни, защото той така ги разбира. Това важи и за всяка следваща глава. ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!
⚠⚠⚠

Ембър

Затичвам се към него, но когато го достигам, се заковавам на място. Харлен е насочил пистолет към главата си, а предпазителят е спуснат. Очите му са кървясали, от тях се спускат самотни сълзи, а погледът му се рее някъде в небето.

Аксел това ли имаше предвид под глупост? Та той е насочил оръжие към себе си и е готов да се застреля! Самоубийството не е просто глупост!

- Харлен? - опитвам да привлека вниманието му със знаци. Не пробвам да говоря отново, сигурна съм, че така няма да ме забележи.

- Какво... прави... тук? - думите му са накъсани, почти неразбираеми. И все пак забелязвам колко наранен е гласът му. Какво го е накарало да загуби смисъл в живота?

- Търся теб. - жестикулирам, но не знам дали ме е разбрал. Очите му са насочени към ръцете ми, но сякаш погледът му минава през тях. - Хайде, пусни пистолета. - приклакям до главата му и опитвам да издърпам оръжието, но той грубо ме избутва назад.

- Остави... мен... Махни се. - сега говори още по-зле от преди няколко дена. Сякаш слушам дете, което туко що се е научило да се изказва. Но коя съм аз да го виня? Той сигурно няма никаква представа какво изрича.

- Така нищо няма да оправиш. Само ще накараш семейството си да страда. - опитвам всичко, което ми идва на ум. Може би трябва да се обадя на Аксел, но ме е страх, че ако Харлен разбере, наистина ще се застреля. Няма да понеса още някой да умре пред очите ми.

- Ще са по-добре без дете-инвалид, което им е тежест. Аз не страда ли достатъчно? Не искам живее! - и аз ли съм изглеждала така, когато се опитах да сложа край на живота си? Толкова... вече мъртва? Какво ли са почувствали родителите ми, когато са ме видели? Никога досега не съм се замисляла за това. - Защо ти пука? - защо ли? Защото познавам болката, толкова силна, че единствения изход, който виждаш, е да умреш.